Немски сказания (Том втори)

Отряд узипети, наети от римляните в Германия и пратени в Британия, извършил голямо и удивително рисковано дело. След като избили капитана и римските войници, които били примесени с тях, за да ги подготвят за служба, те се качили на три леки кораба, чиито кормчии принудили със сила да ги последват. Двама от тях, които им се сторили подозрителни, убили тутакси и се отправили с един само водач в открито море, което си е истинско чудо! Носени ту насам, ту натам, те воювали с обитателите на британското крайбрежие, които защитавали имота си, за провизии; в повечето случаи ги побеждавали, ала претърпели и няколко поражения. Накрая на корабите царял такъв глад, че те разкъсвали слабите и болните, а след това хвърляли жребий, кой да стане храна за останалите. След като обиколили Британия и поради неопитността си в корабоплаването били принудени да изоставят корабите си, били обявени за разбойници и изловени отначало от свевите, сетне и от фризите. Някои от тях били продадени и попаднали отново в ръцете на римляните в Италия, където сами разказали за това си приключение.

369. Преселението на готите

Народите се разпръснали от остров Шанце (Скантия) като пчелни рояци. Готите поели под ръководството на своя крал Берих; местността, където най-напред слезли от корабите си, назобали Готеншанце. След това се отправили към улмрюгите, живеещи на морския бряг, и ги победили. Сетне надвили и съседите си вандали. Народът нараснал значително и когато на власт бил петият след Берих крал, именно Филимер, било решено той да продължи с готите нататък. В търсене на добро поселище те достигнали страната Овин в Скития, където един срутил се мост откъснал част от войската. Онези, които сполучили да пресекат реката, продължили и достигнали границата на Скития при Черно море.

Под водителството на Берих първоначално от Скантия отплавали едва три кораба. Единият от тях бил по-бавен от останалите, поради което и бил наречен Гепанта (Зяпльото), откъдето племето придобило обидното прозвище гепиди. Понеже тези люде са едри на тяло, ала мудни на мисъл. Гепидите останали на остров Вайксел, докато остготите и вестготите продължили, но се установили малко по-нататък. Тогава захванали война с гепидите, победили ги, а след това се отделили едни от други и всяко племе поело по свой път.

370. Срутилият се мост

При преселението си готите достигнали до Скития и открили плодородна земя, която била удобна и просто ги канела да се заселят в нея. Колоната им обаче трябвало да прекоси някаква широка река и когато половината от войската се била прехвърлила оттатък, мостът, както гласи сказанието, се срутил, така че никой от преминалите отвъд не можел да се върне, а никой от останалите не можел да премине оттатък. Цялата местност е покрита с блата и тресавища, през които никой не може да мине. Според свидетелствата на пътешественици и до ден-днешен откъм далечината отвъд се дочува мученето на добитък, а се долавят и други признаци за живеещи на онова място люде.

371. Защо готите нахлули в Гърция

За сребърните истукани, предназначени да спрат варварите, се разказва следното сказание: По времето на царуването на император Константин префектът на Тракия Валерий получил известие за съкровище, което следвало да бъде взето. Той се отправил към указаното място и научил от местните жители, че става дума за старо, тържествено осветено светилище. Предал това на императора, но му било наредено да вземе скъпоценностите. Започнали да копаят и открили три изработени от ковано сребро статуи, според обичая на варварите с разтворени ръце, пъстри одежди и коса на главата; те лежали с лице на север, където се намират земите на варварите. Няколко дена след като истуканите били вдигнати и отнесени, в Тракия нахлули най-напред готите, последвани от други варвари, чиито пълчища залели цяла Тракия и Илирия. Онова свято място лежало между Тракия и Илирия и трите статуи изглежда били осветени като противодействащи срещу всички варварски народи.

372. Фридигерн