Опарени

Рифър се изкашля от другата страна и Спенсър се изчерви, сякаш бе изказала мислите си на глас. Всъщност дори не беше убедена, че Рифър си мисли за нея — вярно, че в Принстън флиртуваше, но според нея той се държеше така с всички момичета.

Внезапно на екрана на телевизора примигна банер, който привлече погледа й. „Смърт в Ямайка: започва разследването на мъртвото момиче“. Появи се снимка на позната блондинка. Под нея имаше надпис: Табита Кларк.

— Ъъъ, Рифър? — рече рязко Спенсър. — Трябва да вървя.

Тя прекъсна разговора и се втренчи в телевизора. Там вече се беше появил сивокос мъж с мрачно изражение на лицето. Надписът под изображението гласеше: Майкъл Полсън, ФБР.

— Започваме да сглобяваме парчетата от причината, която може да е довела до смъртта на госпожица Кларк — каза той на групичката репортери. — Очевидно тя е пътувала сама до Ямайка, но ние се опитваме да разберем къде и с кого е била през онзи ден.

Новините продължиха с убийство във Фиштаун. Внезапно пъстроцветните, веселяшки дрехи, прибрани чинно в куфара, й се сториха перверзни и абсурдни. Усмихнатото слънчице на тубата със слънцезащитен крем като че ли се хилеше злобно. Не можеше просто да замине на пътуване в тропиците, сякаш всичко беше наред.

Нищо

не беше наред. Тя беше хладнокръвна убийца и полицаите бързо стесняваха кръга около нея.

Откакто Спенсър и приятелките й бяха открили, че са убили Табита Кларк — а не истинската Алисън Дилорентис, както си мислеха — тя не можеше да си поеме спокойно дъх. Първо ченгетата решиха, че Табита се е удавила случайно, но сега вече знаеха, че е била убита. И не само те смятаха така.

Новият А. също го знаеше.

Спенсър нямаше представа кой може да е Новият А., коварният преследвач, който знаеше всичко за тях. Първоначално тя и приятелките й смятаха, че това е Истинската Али — може би беше оцеляла след падането от покривната тераса и беше решила да приключи с тях веднъж завинаги. Но след това властите идентифицираха останките на Табита и момичетата осъзнаха колко невероятно звучеше мисълта, че Али е оцеляла в пожара. Костите й може и да не бяха открити, но тя беше вътре, когато къщата се взриви. В никакъв случай не би могла да се измъкне, макар Емили да продължаваше да поддържа тази теория.

След това момичетата решиха, че А. може да е Келси Пиърс, която бе натопена за притежаване на наркотици от Спенсър предишното лято. Това беше напълно възможно — Спенсър не само й беше съсипала живота, но се оказа, че Келси е била в Ямайка по същото време, когато и четирите момичета са били там.

Но това също се оказа невярно. Следващият А. според тях беше Гейл Ригс, жената, на която Емили бе обещала — а след това отказала — нероденото си дете, и която се оказа мащеха на Табита. Но тази теория се провали, когато намериха Гейл мъртва на алеята пред дома й. На всичкото отгоре те бяха повече от сигурни, че Новият А. я е убил.

Което беше озадачаващо — и ужасяващо. Дали Гейл е знаела нещо, което не трябва? Или пък А. е възнамерявал всъщност да убие Спенсър и останалите? А той знаеше

всичко

. Не само им изпращаше снимки, на които момичетата разговаряха с Табита по време на вечерята в нощта, когато я бяха убили, но сред тях имаше и една, на която се виждаше потрошеното й тяло на плажа. Сякаш А. се беше настанил в очакване на брега, стиснал фотоапарат в ръка, предчувствайки падането, преди още да се беше случило. Освен това те бяха узнали още един странен факт: Табита е била пациентка в психиатричната клиника „Убежището в Адисън-Стивънс“ по същото време, когато там е била и Али. Приятелки ли бяха двете? Затова ли в Ямайка Табита приличаше толкова много на Али?

Телефонът на Спенсър отново изпиука и тя подскочи. На екрана се виждаше името на Ариа Монтгомъри.

— Гледаш ли новините? — попита Спенсър.

— Да. — В гласа на Ариа се долавяше паника. — Емили и Хана също са на линия.

— Какво ще правим, момичета? — попита Хана Мерин с треперещ глас. — Трябва ли да признаем на ченгетата, че сме били в курорта, или по-добре да си мълчим? Но тогава ако някой друг им каже, че сме били там, ще изглеждаме виновни, нали?

— Успокой се. — Спенсър отново погледна към телевизора. Сега на екрана се виждаше бащата на Табита, който беше и съпруг на Гейл. Той изглеждаше изтощен — което бе напълно нормално. В рамките на една година бяха убити дъщеря му и съпругата му.

— Може би трябва просто да се предадем — предложи Ариа.

— Полудя ли? — прошепна Емили Фийлдс.

— Добре де, може би трябва аз да се предам — отстъпи Ариа. — Нали аз я блъснах. Вината е моя.

— Това са глупости — отвърна бързо Спенсър, снижавайки глас. — Всички го направихме, не само ти. И никой няма да се предава, ясно ли е?