Орки

— Става все по-студено — промърмори той.

Страк се загърна в куртката си и кимна.

— Жалко, че не разполагаме със зимна екипировка.

— Тази сутрин видяхме стадо лембари. Помислих си, че няма да е зле ако убием няколко за кожи. Все още ги има в изобилие по тези места, та няма да е трудно да свършим тази работа.

— Хубава идея. Тъкмо ще си набавим и прясно месо. Но сега не е добре да се навлиза в гората — по тъмно може да се натъкнем на засада. Ще тръгнем рано сутринта, а след лова продължаваме за Дроган.

Станаха рано призори.

Страк реши лично да поведе ловната група. Джъп и Хаскеер поискаха да идат с него. Взеха още Зода, Хустук, Гледег, Вобе, Бохсе и Орбон. Решиха да се разделят на два по-малки отряда, за да не подплашат дивеча.

Тръгнаха пеша. Лембарите не само имаха добре развит слух, но и щяха да надушат конете отдалече.

Малко преди да се отправят на лов, Алфрей дръпна Страк настрани.

— Мисля, че трябва да оставиш звездите при мен — рече той.

— Защо? — изненада се Страк.

— Колкото повече събираме, толкова по-ценни стават. Ами ако по време на лова ги изгубиш? Смятам, че трябва да постъпим по същия начин и с пелуцида. Какво ще кажеш да го разпределим между офицерите? Без Хаскеер естествено.

— Ами…

— Да не си мислиш, че ще постъпя като Хаскеер и ще избягам с тях? С две трети от дружината?

— Не че не ти вярвам, стари приятелю, познаваш ме добре. Но доста си мислех какво може да е станало с Хаскеер. Представи си, че има някакво заклинание, което го е омаяло и го е накарало да действа по този начин.

— Отправено от Дженеста?

— Най-вероятно.

— Но защо да не постъпи по същия начин и с теб? И ще се съгласиш, че това е още един аргумент да ги оставиш на мен. Аз пък ще наредя на другите да ме държат под око и да ме вържат в мига, в който започна да се държа странно. Ако пък не успеят — да ме намушкат.

Страк въздъхна.

— Е, добре — съгласи се той неохотно. След това отвърза кесията и му я подаде. — Но за в бъдеще ще трябва да измислим по-сигурен начин.

— Прав си. Можеш да ми имаш доверие. А сега тръгвай и да не се връщате без кожи.

18.

След по-малко от час забелязаха първото стадо лембари. Приличаха на дребноръсти елени и мъжките имаха разклонени рога, но бяха с по-яки тела. Козината им беше дългокосместа, рошава, кафеникава на цвят и се ценеше високо.

Докато животните пасяха спокойно, ловците се разделиха на две групи. Хаскеер поведе оръженосците. Те трябваше да са викачите и да подгонят дивеча към групата на Страк.

Ловът започна добре. Възползвайки се от елемента на изненадата, те бързо повалиха три лембара. След това животните станаха по-бдителни и се наложи да ги преследват по-дълго. Не бяха особено бързи и орките успяваха да ги застигнат дори на равното.

Страк и групата му тъкмо бяха заели позиция, когато Хаскеер подгони към тях няколко животни. Три от лембарите свърнаха настрани и избягаха. Два се насочиха право срещу Джъп и оръженосците, които ги повалиха с копия и мечове. Последният лембар се прокрадна между останалите и се втурна с всичка сила право към капитана на Върколаците.

Вдигнал меч, Страк се приготви да повали животното и да го убие. Лембарът обаче не беше готов да се даде толкова лесно. Точно преди да стигне до Страк, той сви рязко встрани и смени посоката. Мечът на Страк разпори въздуха.

— Мой е! — извика той и се втурна след него.

Не беше сигурен дали останалите са го чули, тъй като бяха погълнати от лова.

Подплашеното животно се шмугна в една горичка. Той се втурна след него, приведен, за да се предпази от ниските клони. Секунди по-късно изскочи от другата страна, където имаше равна поляна. Страк започна да скъсява дистанцията. Лембарът кръшна и се насочи към няколко ниски хълмчета. Изкатери първия с пъргавината на коза, а Страк пръхтеше на двайсетина крачки зад него. Животното се спусна в падината и тръгна нагоре по втория склон.

Преследването изискваше усилие, но Страк се забавляваше. Когато изкатери второто било, вече беше само на няколко крачки зад лембара. Животното започна да се спуска в дерето, като се пързаляше на задните си крака. Страк се пусна след него. Лембарът стигна дъното и се скри между няколко дръвчета. Страк го следваше задъхан. Мярна го между клоните на дърветата, на един хвърлей копие пред него. Ободрен от факта, че го настига, той ускори крачка.

И тогава светът се стовари отгоре му.

Капитанът се просна по очи с разкъсваща болка в слепоочието и се претърколи върху килим от окапали листа. Преобърна се по гръб, замаян и сгърчен от болка, опитвайки се да не се поддаде на черната пелена, която заплашваше да погълне съзнанието му.

Някой стоеше над него. Успя да различи няколко силуета, докато погледът му се проясняваше. Един от тях издърпа меча от ръцете му. Разговаряха помежду си на насечен, гърлен и странно познат език.