Орки

Страк отиде до дървото и клекна до Таннар. Свечеряваше се и той реши да свали превръзката от очите му. Таннар примигна и му се озъби.

— Да чуем — подкани го Страк.

— Не и докато не ме отвържете — заинати се нахално тролът. — Крайниците ми изтръпнаха. Не съм свикнал да се отнасят по такъв начин с мен.

— Сигурно, но мога да ти помогна да свикнеш.

— Внимавай, Страк! — предупреди го Алфрей.

— Ако не можем да се справим с един невъоръжен трол, значи за нищо не ставаме. — Той извади нож и преряза въжетата на Таннар. — Някой да знае каква магия ползват тролите?

— Мисля, че имат две основни умения — обади се Джъп. — Умението да виждат в мрака. Колкото е по-тъмно, толкова по-ясно виждат тези копелдаци. Другото е изострена способност за откриване на храна. Събират всичко — плъхове, гъби, каквото и да е, стига да става за ядене. Май нито едно от двете не представлява заплаха за нас. Освен ако не реши, че ни бива за вечеря.

Останалите се разсмяха.

— И аз така мисля — ухили се и Страк.

Таннар масажираше яките си китки и оглеждаше похитителите си.

— Жаден съм — изръмжа той. — Дайте ми вода.

— Тоя знае само да иска — въздъхна Джъп и му подхвърли манерката си.

Тролският цар преполови съдържанието й и щеше да я изпразни, ако Страк не я бе издърпал от ръцете му. Таннар се закашля и от устата му потече вода.

— Е, какво имаш да ни казваш?

— В моя народ се съхраняват легенди за тези предмети. Изглежда вие не ги знаете. Може би защото орките са единствените от древните народи, които си нямат магия.

— И какво разказват тези легенди?

— Че тези… звезди… са много стари и може да са били направени във времената, когато боговете са създали Марас-Дантия от хаоса.

— Има ли доказателство за това? — попита Алфрей.

— Колко сте ограничени само. Как може да има доказателства? Това е въпрос на вяра.

— Продължавай — подкани го Страк. — Какво друго?

— Представители на много древни народи са умирали или са били убивани заради силата на звездите. Това е станало много отдавна. От известно време те са изчезнали за всички народи в Марас-Дантия. Но все пак си остават част от тайната история на земите ни. Сигурно поне това ви е известно, щом рискувате живота си, за да ги откриете.

— Търсим ги, защото са важни за един човек, който има власт над нас. Така ще ги използваме като коз при преговорите с него.

— Те са много повече от средство за пазарлък. Да ги виждате в такава светлина е все едно слепци да си играят с огъня.

— Не знаем нищо за силата на звездите, освен онова, което други са ни разказвали за тях.

— Дочух обаче, че по някакъв начин са променили живота ви. Това не говори ли за силата им? — попита Таннар.

— Одеве спомена някаква тайна история — намеси се Алфрей. — Какво по-точно имаше предвид?

— За тези звезди се знае, че са оказвали въздействие върху много велики личности от Марас-Дантия. Смята се, че са вдъхновили златния лък на Азазрел, изящната поезия на Елфам, прочутата Книга на Сенките, небесната арфа на Киммен-Бер и много други. За тях поне сте ги чували, надявам се.

— Да, „поне“ за тях сме чували — отвърна троснато Страк. — Макар че не разбираме кой знае колко от поезия, нито от книги и префърцунена музика. Нашата професия е малко… по-грубовата.

— И как действат звездите? — настояваше да узнае Алфрей.

— Откровения, видения, пророчески сънища — отвърна Таннар. — Достатъчно е да се докоснеш до малка част от стаената в тях сила, за да се случи.

Докато Алфрей и Страк обмисляха чутото, Джъп попита:

— Никой досега не беше в състояние да ни обясни какво точно представляват звездите, какво правят и какво е предназначението им. Ти ще можеш ли?

— Те са пътят към боговете.

— Добре казано. Но какво означава това?

— Божествените пътища са неведоми за обикновените простосмъртни.

— Друг начин да признаеш, че не знаеш.

— Твоята звезда как се появи в Прокоп? — попита Страк.

— Наследих я от един от моите предшественици — Расатенан. Той пък се е сдобил с нея много отдавна.

— Не съм го чувал — призна Джъп.

Таннар се намръщи.

— Той е могъщ герой на нашия народ. Подвизите му още се възпяват в песни. В тях например се разказва как веднъж по време на сражение уловил стрела, как надвил в бой петдесет противника и…

— Сигурно ще си първи в някой оркски турнир по хвалебствия — прекъсна го Джъп.

— … и как отнел звездата от джуджетата, след като ги победил в битка — довърши невъзмутимо Таннар.

Джъп почервеня и рече предизвикателно:

— Нещо не ми се вярва.

— Но ще се наложи — намеси се Страк примирително. — Таннар, какво се опитваш да ни кажеш?

— Че звездите могат да доведат само до смърт и разрушения, ако не попаднат в ръцете на познавач.

— Затова ли беше поставил твоята на жертвен нож?

— Вие също убивате!

— Само по време на бой. И вдигаме мечове само срещу войници, а не срещу невинни.

— Жертвоприношенията осигуряват добруване на моя народ. Боговете се отнасят благосклонно към нас и ни защитават.

— Не и от нас — припомни му Алфрей.

Царят не направи опит да скрие раздразнението си.

— И вашите ръце са окървавени от жертвоприношения.