Осем ловки демона

Горещите вълни караха селото ми да се криви, сякаш беше направено от мек восък и отвсякъде се чуваше смях — дрезгав смях, пронизителен смях, неестествен смях. Погледнах през пролуката между две колиби и видях абата на нашия манастир да гледа втренчено към нещо. Лицето му беше тъжно, а в очите му имаше жалост. Изтичах напред, за да мога да видя централната уличка — там беше майка ми и се смееше, а баща ми се опитваше да се засмее. Всички се опитваха Отпред имаше сватбена процесия и когато а погледнах внимателно, сърцето ми потъна чак до сандалите. „Да се смеем на кучето“ е последното средство, до което може да се прибегне по време на суша. Когато изпращането на лястовици на водните дракони и изваждането на статуите на местните богове навън в жегата вече не помага, единственото, което остава да се направи, е да се оформи една сватбена процесия с всичко необходимо — цветя, гонгове, камбани, барабани — само дето булката е кучка. Тя е облечена в булчинска рокля и всички я сочат с пръст, смеят се и вдигат колкото се може повече шум. Надеждата е, че това ще накара Малкото момче от облаците да погледне надолу към глупашкото шествие и ще го разсмее до сълзи, а сълзите му са дъжд.

Тръгнах към родителите си, но горещите вълни отново ме заляха, всичко пред очите ми се завъртя като във вихрушка и вече нищо не можех да видя. Смехът ставаше все по-силен и пронизителен. Долових, че нещо се движи в кръг и разбрах, че не гледам танцьорите около сватбената процесия и че това, което чувам, не е смях.

Козльо, козленце, с мило личиценце

прескочи стобора и излез до дворадонеси трева, хрупкави листа,мама да нахраниш, ако я завариш,ако ли пък не, май е най-добре

братята си гладки да нахраниш:Едно… две… три… четири… пет… шест…седем… осем!

Приближих се през горещината тъкмо навреме, за да видя как „козлето“ се измъква от кръга и подгонва другите деца. Лютнята свиреше отново. Обърнах се по посоката на звука и тръгнах натам. Изведнъж ме ослепи светкавица и когато прогледнах отново, видях Ию Лан с клетката в ръка. С другата тя направи ритуалния жест И яз го повторих — лява вежда, дясна вежда, върха на носа. Дланта на шаманката се разтвори и в нея видях друга двузъба вилица. Този път тя не я вдигна към устните си. Погледна ме замислено и тръгна към ниското, иззидано от камъни гърло на кладенеца недалеч, а когато стигнахме до него, ми посочи голямото ведро, окачено на макарата. С недвусмислени жестове ми показа, че иска да се спуснем долу.

Ведрото се оказа достатъчно голямо и за двама ни. Освободих въжето и започнах бавно да спускам ведрото в тъмнината. Макарата скърцаше силно, но пък и въжето беше здраво. По стените имаше рисунки — жаби, подскачащи в кръг една след друга. Отдолу идваше ужасна миризма. Вонеше на разлагаща се плът и нещо ръмжеше — приличаше на приглушен тътен. Опитах се да кажа на Ию Лан, че трябва да се връщаме, но тя непреклонно посочи надолу.

Продължих да спускам. Ию Лан оглеждаше внимателно стената и се напрягаше да види нещо на слабата светлина, идваща отгоре. Започна да се чува някакво бълбукане и стана толкова горещо, сякаш бяхме в пещ, а убийственото ръмжене не преставаше. Вонята беше непоносима.

Ию Лан докосна рамото ми и посочи. На стената видях голям черен кръг, но не можех да го достигна. Започнах да люлея ведрото напред-назад все по-силно и се уплаших, че въжето може да се изплъзне от потните ми длани и да паднем при онова нещо на дъното, каквото и да беше то. Въпреки това продължих да люлея, докато накрая успях да достигна черния кръг с лявата си ръка. Беше дупка в стената. При третия опит успях да се уловя за един издаден камък и да притегля ведрото до ръба, Ию Лан скочи пъргаво на пода на тесния проход, а аз завързах ведрото за камъка и я последвах.

Шаманката ме поведе напред към някаква мека светлина. Оказа се, че идва от зала, на чийто под имаше мъх, подобен на дебел мек килим, осветена от отвори на тавана, през които проникваше слънчева светлина. Дъщерята на кукловода ми се усмихна и вдигна ръка към устните си. Духна между двата зъба на малката вилица и лековитата, съзидателна сила на Ин изпълни помещението, заедно с мъглата, дъждовните капки и дъгите. Ию Лан пристъпи напред и я прегърнах.

— Много сладострастно — каза Господарят Ли, като произнесе „сладострастно“ бавно и с любов. — Фактът, че сексът е преди всичко женска работа, е получил признание в Ин метафората, която използваме, за да го означим: „облаци и дъжд“. Това обяснява мъглата и дъгите, но след това се събуждаш и… и се измиваш… А защо наистина трябва да се изчервяваш като зрял домат и езикът ти да се завързва на възел всеки път щом Ию Лан мине покрай теб?

— Нищо не мога да направя — казах аз смутен. — Знам, че е нелепо, но нищо не мога да направя.

— Ами защо подскачаш като подплашен заек всеки път щом баща й те погледне?