Осма Питийска ода

Посветена на Аристомен от Егина,

победител в състезанието по борба.

Спокойствие любимо, ти,дете на справедливостта,създаващо мощта на градовете,пазителю на ключовете висши,на преговорите и на войните —ти почитта ми в песен приемикъм победителя ПитийскиАристомен.Защото ти създаваш добрини,но също и злини раздавашв еднаква мярка.Когато някой своето сърцеобвие в злоба необуздан,пак ти — сурово и враждебно —заставаш срещу негои с мощ божествена захвърляшв морската безднадръзновения.Когато съгреши Порфирион1,титанът, не такваз ли участот теб го стигна разгневено?Огромна полза би могълот храма ти да изнесевсеки мъж скромени добър.Дълго време,облегнат на своята сила,прегрешаваше Тифон Килийски,стоглавият,както и на великаните царят.Но укроти го със мълния, с гръми със стрелите си

цар Аполон.И той прие благосклонносина на Ксенарх,от Кира дошълсъс чело, увенчаносъс лаври парнаски,във съпровод на дорийскастрога процесия.Недалече оттукасе намира градътсправедлив и любимецна нежните грации,прочут с добродетелие родът на Аякса —чутният остров.Той е известенот време прадревнос най-съвършената слава.В песни се славятмного чедана острова славен —и победители във състезания,пък и героив битките смели.И днес с мъже такиватой се отличава.Излишно е сегада произнасям дълги речи,под звуците на лира сладкада ви нареждам стих след стих.Не искам аз да прекалявамсъс жертвения дим. Но да побързамкъм теб дълга си да изпълня,момче, и да възпея твоята

нова слава, полетялвърху крилете дръзновенина моето изкуство.Ти двамата си вуйчовци последва:и Теогнет — олимпийски победител,и Клитомаха, който победив истмийските борби.Така прослави ти родътна славните Мидилиди.Нали така предсказа —синът на Оиклей, когатовидял пред Тива седмовратнатакак се сражават епигонитесъс копия железни във ръцете —дошли за втори път от Аргос2.Той им извикал, докато се биели:„Природата поставя да живеев децата бащиния храбър дух.Аз виждам ясно как Алкмеон се движисъс пъстрия и ярък драконвърху щита му изрисуванпръв към портите на Кадмовия град. О, Адраст,в началото ти бе пропаднал,но следва те добро знамение;нещастието чука на дома ти —синът ти ще загине, той единствен,и ти праха му сам ще прибереш.Ала войските ще се върнат здравив града обширен — във Абант.(Цена голяма има милосттана боговете — твоят син е мъртъв.)“Тъй пророкува Амфиарай.Самият аз обаче хвърлям с радоственци от пъстри цветове

и поднасям на Алкмеон мойте химни.Та той ми е съсед. Пазач ена туй, което притежавам аз.До храма аз живея близо, той,оракулът, и мене също пази.Той пази моите богатства.Когато тръгнах някога на пъткъм Делфи, център на света,той и на мен гада̀…О ти, стрелецо, ти, пророче,що безпогрешно стреляш надалечеи благосклонно ти приемашв прочутия си храмвъв долината на Питона всички,ти на Аристомен предречеголяма радост, най-велика радост.И ето — в чест на празненствата,които стават в родната страна,ти го дари с петорна награда.О, богове, бъдете милостивикъм този, когото днеска аз възпявамв различни ритми…Сега ний пеем кротки химнии светлото Спокойствиекъм песента ми се присъединява.Нека боговетеда бдят над Ксенарховия син.Без много мъка той спечели много.От всички други той е най-добър.Живял е в този свят разумно тойи затова е победил… Алауспехът не зависи от човека.Единствени са боговете, щоиздигат смъртния и го повалят.

Затуй бъди умерен и добър.Ти беше победител във Мегараи победител в маратонското поле —и третата победа пак е твоя,на празника на Хера посветен.Във Егина срази типротивниците сръчни,отнесе три венецаи вечна слава.Ти четирима противници срази:нещастници, те скръбно се завръщат,при майка си отиват наскърбении със разкъсано сърце от мъкаиз мъничките улички се крият,за да избегнат хорските очи.А ти спечели светла победаи ето — днес летиш напред щастливи пълен със надежди светли,и сякаш носен на крила…Богатството е без цена за тебе.Но участта на смъртния е тежка.За миг се вдига той — и мигом пада,от някаква съдба повратна повален.О, ние, еднодневки!Какво сме ние и какво не сме?Човек е сън на сянка. Но когатого освети лъчът,от божеството пратен,блестяща слава слиза върху негои сладка вечност.Любима майко, Егина,отправѝ синовете си по волния пъти да ги пази Зевс със храбрия Аякс,с Пелей и със прекраснитеАхил и Теламон.