Отмъстена любов

до други кутии, сочеща с етикета напред.

Налице беше такова противоречие. Трябваше да му бъде

Хвърли поглед към часовника си и премина на Древния език.

осигурена безупречно чиста и подредена до съвършенство сре­

- Татко? Време е да тръгвам.

да за живеене, но личната му хигиена и облекло не бяха никакъв

Слънцето беше залязло, а това значеше, че смяната й, чието

проблем. Но може би в това съществуваше някаква логика. По­

начало беше петнайсет минути след падането на мрака, скоро

паднал в клопката на собствените си объркани мисли, той беше

щеше да започне.

прекалено заслепен от илюзиите си, че да обръща внимание на

Хвърли поглед към прозореца над кухненската мивка, въп­

себе си.

реки че не й беше възможно да прецени колко тъмно е навън.

Все пак лекарствата помагаха и това пролича, когато срещна

Стъклата бяха покрити с плоскости от алуминиево фолио, кои­

погледа й и наистина я видя.

то бяха здраво прикрепени към рамките на прозорците.

-Дъще моя - заговори той на Древния език. - Как прекара

Дори с баща й да не бяха вампири, неспособни да понасят

нощта?

слънчева светлина, тези плоскости пак щяха да бъдат поставени

Тя отвърна по предпочитания от него начин на Древния език.

на всеки прозорец. Те бяха преградата към останалата част от

-Добре, татко мой. Ами ти?

света, оставяйки го навън, така че тази малка и вехта къща да

Той се поклони с изискаността на аристократ, какъвто беше

бъде защитена и изолирана... от опасности, които само баща й

по произход.

беше способен да почувства.

- Както винаги съм възхитен от поздрава ти. О, прислуж­

Когато свърши със закуската си за шампиони, тя изми и

ницата е приготвила сока ми. Колко мило от нейна страна.

подсуши купата с домакинска хартия, защото гъби и кухненски

Баща й седна, а платът на халата му прошумоля. Взе кера­

кърпи не се допускаха и остави използваната от нея лъжица об­

мичната чаша, като че беше най-изискан английски порцелан.

ратно на мястото й.

- Накъде си се запътила?

- Татко?

- На работа. Отивам на работа.

Тя се опря в очукания керамичен плот и зачака, като се опит­

Баща й се намръщи, докато отпиваше.

ваше да не задържа погледа си прекалено дълго върху избеле­

- Отлично си наясно, че не одобрявам делата ти извън

лите тапети или върху изтъркания линолеум на пода.

дома. Не е редно дама с твоето потекло да използва времето

Къщата не беше много повече от разнебитена барака, но

си по този начин.

само това можеше да си позволи. След като платеше на лекаря,

- Знам, татко мой. Но това ме прави щастлива.

на почасовата медицинска сестра на баща си и за лекарствата

Лицето му придоби по-меко изражение.

му, от заплатата й не оставаше много. Отдавна беше използвала

- Това е нещо различно. За мое съжаление не мога да разбе­

малкото налични семейни пари, сребро, антики и бижута.

ра младото поколение. Майка ти ръководеше домакинство­

Едва успяваха да се задържат на повърхността.

то, прислугата и градината. Това беше повече от достатъч­

И въпреки всичко, когато баща й се появи на прага, не може­

но да задоволи потребностите й.

ше да не се усмихне. Тънката му бяла коса стърчеше във всички

Елена сведе поглед и си помисли, че майка й би проплакала,

посоки подобно на облак и в този си вид приличаше на Бетовен,

ако видеше докъде са стигнали.

32

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

33

- Знам.

затихваше нарастващата истерия. По съвет на медицинската

- Въпреки всичко постъпи както желаеш, а аз ще те оби­

сестра Елена му обясняваше само веднъж как стоят нещата и

чам дори повече.

после не помръдваше и не говореше.

Тя се усмихна на думите, които беше чувала през целия си

Беше тежко да го наблюдава как страда, без да е способна

живот. И като ставаше въпрос за това...

да предприеме нищо, за да помогне. Особено при положение че

- Татко?

вината беше нейна.

Той отдръпна чашата от устните си.

Главата на баща й се поклащаше напред-назад, а шокът раз­

-Да?

бъркваше косата му и я превръщаше в ужасяваща перука от

- Ще се забавя малко с прибирането си у дома тази вечер.

непокорни кичури, докато сокът се разплискваше извън чаша­

-Наистина ли? По каква причина?

та, стисната от треперещите му пръсти, и мокреше нашарената

- Ще пия кафе с един мъж.

му с вени ръка, ръкава на халата и керамичния плот на масата.

- Какво е това?