Отмъстена любов

- Да, но... - Тонът й изведнъж стана напълно професиона­

- Господарю мой, може би ще желаете да се видите с Ха-

лен. - Вие кървите, господарю.

върс. Ще излезе от операция след петнайсет минути. Виждам,

че сте ранен.

Той не обърна внимание на коментара й и внимателно я пус­

на. Облекчен, че е стъпила стабилно на краката си, й пожела

- Трябва да се върна обратно на... - Спря, преди думите

„бойното поле" да се бяха изплъзнали от устата му. - Трябва

лека нощ и всичко най-добро на Древния език.

да вървя. Моля, уведомете ме, когато семейството на убития се

- Господарю, не трябва ли да се прегледате при...

появи. Искам да се срещна с тях.

Той отвори последната врата със замах и се отпусна, когато

Сестрата се поклони ниско и зачака, защото искаше да це­

и дробовете му нахлу свеж въздух. Дишайки дълбоко, той про­

луне масивния черен диамант на средния пръст на дясната му

чисти съзнанието си и се облегна на алуминиевата врата на кли­

ръка. Рот стисна недовиждащите си очи и протегна ръка, за да й

никата. Почувства в очите си познатата болка, вдигна очилата

предостави онова, което тя искаше да почете. Пръстите й бяха

н потърка нос. Така. Следваща спирка... адресът, отбелязан на

фалшивата лична карта на лесъра.

* Джордж Карлин - американски комик. - Бел. ред.

Имаше да прибира урна.

48

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

49

Пусна очилата да застанат обратно на мястото си, изправи

вот. Бог беше свидетел, че Елена непрекъснато го повтаряше

се и...

иа роднините на хронично болни пациенти, като съветът бе и

- Не бързай толкова, господарю - заговори Ви, материали­

разумен, и практичен.

зирал се точно пред него. - С теб имаме да си поговорим.

Или поне когато го даваше на другите. Щом опреше до нея,

Рот оголи кучешките си зъби.

се чувстваше, сякаш постъпва като егоист.

- Не съм в настроение за разговори, Ви.

Така или иначе, срещата вече беше факт. След края на смяна­

- Кофти късмет.

та й малко преди изгрев слънце нямаше да има време да се при­

бере до вкъщи и да провери как е баща й. Тя и мъжът, поканил я

да излязат, нямаше да имат на разположение повече от час, за да

си поговорят в отворената през цялата нощ закусвалня, преди

нахлуването на слънчевите лъчи да сложи край на всичко.

Е

И все пак тя очакваше излизането с такова нетърпение, че

ЛЕНА НАБЛЮДАВАШЕ КАК КРАЛЯТ НА РАСАТА ИМ ЕДВА НЕ

чак се чувстваше виновна.

мина през вратата на път за навън. Беше огромен и плашещ

Боже... колко типично. Съвестта й я дърпаше на една страна,

на вид. Това, че беше почти повалена от него, добави последна­

;i самотата на друга.

та капка към драматичните събития от вечерта.

Озовала се в чакалнята, тя се втурна право при старшата сес­

Приглади косата си, постави чантата обратно на рамото си

тра, седнала зад бюрото на рецепцията.

и тръгна надолу по стълбите, след като премина през нужната

- Много съжалявам, че...

проверка. Беше закъсняла за работа само с един час, защото -

Катя спря работата си и протегна ръка към нея.

чудо на чудесата - медицинската сестра на баща й се оказа сво­

- Как е той?

бодна тази вечер и успя да дойде по-рано. Беше благодарна на

Елена успя само да примигне. Неприятно й беше, че всички

Скрайб Върджин за съществуването на Лузи.

и службата й са наясно за проблемите на баща й, а някои дори

Когато най-лошата част от пристъпа премина, баща й не се

бяха ставали свидетели на най-тежките кризи.

беше държал така ужасно, както можеше да се очаква и тя пред­

Въпреки че заболяването му донякъде го беше лишило от

положи, че това се дължеше на току-що изпитите лекарства.

гордостта му, все нещичко от нея му беше останало.

Преди да започне да ги взема, кризата можеше да продължи

Тя потупа ръката на шефката си и отстъпи настрани.

цяла нощ, така че до известна степен тази вечер беше проличал

- Благодаря, че попита. Вече е по-спокоен и медицинската

някакъв прогрес.

сестра е при него. За щастие тъкмо му бях дала лекарствата.

Въпреки всичко сърцето й се късаше.

- Имаш ли нужда от малко време, за да се успокоиш?

Когато стигна до последната камера, Елена почувства чанта­

- Не. Какво е положението?

та си още по-тежка от преди. Беше решила да отложи срещата и

Катя се усмихна тъжно, сякаш си бе прехапала езика. Отново.

да остави дрехите си у дома, но Лузи я беше разубедила. Въп­

- Не е необходимо да си толкова силна.

росът, зададен й от нея, се беше загнездил дълбоко в съзнание­

- Необходимо е. - Елена се огледа наоколо, като се опита да

то й: „ Кога за последно си излизала от къщи по друга причина,

прикрие потръпването си. Още членове на персонала се при­

освен да работиш? "

ближаваха към нея по коридора, възседнали вълната на загри­

Елена не й отговори, защото по природа беше затворена... а

жеността. - Какви са задачите ми за днес?

и защото наистина не знаеше какво да каже.

Трябваше да се отърве от... Никакъв шанс.

Именно това се опитваше да й обясни Лузи, нали? Онези,

Не след дълго всички, с изключение на сестрите в опера­

които се грижеха за болен близък, трябваше да обръщат вни­

ционната, които асистираха на Хавърс, оформиха кръг около