Отмъстена любов

Елена вдигна поглед към мъжа. Беше толкова сериозен и ис­

бито сърце?

крен.

Какво значение имаше?

- Разбира се, че не. Искаше да повярвам в лъжите му, а при­

Тя зачака пред следващата врата, тази на бентлито, с жела­

критието му бе провалено. Нямаше вече къде да ходи.

нието да не й беше нужна кола, за да се прибере у дома, но зна­

- Нямах предвид това.

еше, че щеше да мине много време, преди да успокои дишането

- Щеше ли да ми признае тези неща, ако не беше изобли­

си, а какво ли оставаше за дематериализиране.

чен? - Мълчание. - Ето го и отговора.

По пътя на връщане нямаше представа кои улици са пресек­

- Има неща, които не знаеш.

ли, на кои светофари са спирали и какви коли са се движели

- Мислиш ли? А може би той е много по-малко от онова,

около тях. Просто седеше напълно безжизнена на задната се­

което ти се иска да вярваш за него. Какво ще кажеш?

далка на бентлито, с лице, обърнато към прозореца и невижда-

Тя се обърна и влезе през вратата, която сама можеше да

щи очи, взрени навън.

отвори и отново да заключи. Вътре се облегна безсилно на ка-

466

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

467

сата й, огледа познатата мизерия пред себе си и й се прииска да

- Заведи го в кабинета ми. Сега идвам. И изведи всички мо­

рухне.

мичета от ВИП зоната.

Не знаеше как щеше да преодолее това. Нямаше никаква

- Полиция ли? - измърмори Рив, без да спира да пише.

представа.

- М д а .

- Радвам се, че даде на Грейди да се разбере. Не понасям

Когато бентлито потегли, Хекс се отправи към офиса на Рив.

типове, дето бият жените си.

Почука веднъж, но не получи отговор и тогава набра кода и

- Мога ли да направя нещо за теб? - попита Хекс сковано с

отвори вратата.

чувството, че я изолира. Искаше да помогне на Рив, да облекчи

Рив седеше зад бюрото си и пишеше на лаптопа. До него

мъката му, да се погрижи за него, но по своите си стандарти: не

беше новият му мобилен телефон, прозрачно пликче с някакви

като му предложи вана с пяна и горещ шоколад; тя искаше да

големи бели таблетки и опаковка бонбони „ М & М " .

очисти Принцесата.

- Знаеше ли, че Принцесата е ходила при нея? - попита Хекс.

Той отново вдигна поглед към нея.

Той не отговори и тя изруга. - Защо не ми каза?

- Както казах снощи, ще те помоля да се погрижиш за някого.

Рив продължаваше да пише и лекото потракване на клавиши­

Хекс трябваше да укроти жаждата си за убийство. Ако той

те напомняше тихите звуци в библиотека.

щеше да иска от нея да елиминира Принцесата, не би имало

- Защото не беше от значение.

причина да вика приятелката си тук, демонстративно да показва

как я е лъгал и да се остави да го срита като краставо куче.

- Как ли пък не! За малко да набия жената за едното нищо.

От екрана към нея мигом се вдигнаха злостни зачервени очи.

По дяволите, сигурно беше за гаджето - той щеше да я помо­

- Никога не смей да докосваш Елена.

ли да се погрижи нищо да не се случи на Елена. И като познава­

ше Рив, без съмнение щеше да се опита да й окаже и финансова

- Признай, Рив, че тя ти би дузпата най-безмилостно. Ми­

помощ. Ако се съдеше по простичкото облекло на мацката, лип­

слиш ли, че беше забавно за гледане?

Той насочи пръст към нея.

сата на бижута и естествено държане без излишни фасони, тя

явно не беше от богато семейство.

- Не е твоя работа. И никога, ама никога няма да я докосваш.

Ясно ли е?

Ех, че забавно. Да накара тази да приеме пари от мъж, кого­

Очите му святкаха предупредително срещу нея, сякаш някой

то мразеше, щеше да е голям купон.

му беше пъхнал фенер в задника и го беше включил. Тя си каза,

- На твоите услуги съм - сухо изрече Хекс на излизане.

че явно се приближава към ръба на пропаст и всяка следваща

Докато си проправяше път през клуба, се молеше да не я ядо­

крачка прави по-вероятен скока й в нея и то без парашут.

са някой тъкмо сега, когато в заведението имаше ченге. Когато

- Мисълта ми е следната: добре би било да знам предвари­

най-сетне се добра до кабинета си, се беше овладяла и отвори

телно, че искаш тя да те зареже.

вратата със скована усмивка на лицето си.

Рив отново се зае с писането.

- Добър вечер, детектив.

- Значи затова беше обаждането снощи - продължи да раз­

Де ла Крус се обърна. Държеше малко пълзящо растение, не

питва тя. - Тогава си узнал, че кучката е посетила приятелката ти.

по-голямо от дланта му.

- Д а .

- Нося ви подарък.

- Трябваше да ми кажеш.

- Казах ви, не ме бива с нищо живо.

Преди Хекс да получи отговор, слушалката в ухото й изпука

Той го постави на бюрото.

и после се разнесе гласът на един от подчинените й:

- И все пак двамата с него може би ще ви открехнем малко

- Детектив Де ла Крус е тук, иска да те види.

по малко.

Хекс вдигна китка и отвърна:

Тя седна на стола си, втренчи се в крехката живинка и почув­

ства пристъп на паника.

468

А ж . p. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

469

- He мисля, че...

е бил жив, когато е бил... обработен, да кажем. И не е касап-

- Преди да кажете, че не мога да ви подарявам нищо, тъй

ска работа. Кастриран е професионално, сякаш извършителят е

като съм държавен служител - той извади касова бележка от

трениран да убива.

джоба си, - не струва и три долара. По-малко от кафе в „Стар-