Отмъстена любов

каво в опит да свърже фактите. Рем определено бе познато за

стоварили се върху живота й като горящи самолети, падащи от

нея име. Беше го виждала в търговските книжа на баща си...

небето. За бога, това, че на прага й бе цъфнал адвокат да търси

и в неговия ръкопис. Не беше приятна личност. Никак дори.

изгубени наследници беше... адски обичайно, няма що. Тя изоб­

Имаше смътен спомен за сина му, но нищо конкретно, просто

що не хранеше някакви надежди. Както вървяха нещата напо­

остатък от дните й на знатна дебютантка от глимерата.

следък около нея, и тази „златна възможност" щеше да иде там,

- Съжалявам - промърмори тя, - но това е изненада за мен.

където и всичко останало.

- Разбирам. Може ли да говоря с баща ви?

Право в мръсния канал.

- Той не... не приема посетители. Не е добре. Аз съм негов

Щом се върна на горния етаж, постави кутията на масата.

законен попечител. - Елена прочисти гърлото си. - По силата

- Всичко е тук вътре.

на Древния закон трябваше да го обявя за... невменяем поради

Елена седна, Сакстън стори същото, като остави куфарчето

психични проблеми.

си на неравния под и впери сивите си очи в кутията. Тя набра

Сакстън, син на Тим, й отправи лек поклон.

комбинацията, отвори тежкия капак и извади кремав плик и три

- Съжалявам да го чуя. Може ли да ви помоля да ми пред­

пергамента, навити на рула, от вътрешността на които се пода­

ставите документи за потеклото на двама ви? И декларацията за

ваха сатенени панделки.

невменяемост?

- Това е заключението от освидетелстването - каза тя, като

- Всичко е долу. - Тя се обърна към Лузи. - Ти сигурно

отвори плика и извади отвътре документ.

трябва да тръгваш, нали?

След като Сакстън го прегледа и кимна, тя му показа бащи­

Лузи погледна Сакстън и очевидно стигна до същия извод

ния си сертификат за потекло, на който семейното дърво бе

като Елена. Мъжът изглеждаше съвършено нормален, костю­

красиво изрисувано с черен туш. Под него панделки в жълто,

мът, палтото и куфарчето му бяха типични за адвокат. А и леги­

бледосиньо и тъмночервено бяха скрепени с восъчен печат, но­

тимацията му беше в ред.

сещи герба на дядото на баща й.

480

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

481

Сакстън отвори куфарчето си, извади от него бижутерски

което веднага ще ги предам на краля за неговото одобрение. -

очила, постави ги на носа си и разгледа внимателно всеки сан­

Той се облегна назад. - По закон парите, недвижимият имот

тиметър от пергамента.

и личните вещи, включително произведенията на изкуството,

- Автентичен е - произнесе се той. - А другите?

антиките и колите ще са собственост на баща ви, докато се пре­

- На майка ми и моят.

сели в Небитието. Но с документа ви за попечителство вие ще

Тя ги разгъна и той подложи и тях на същата инспекция. Ко­

управлявате цялото имущество в негова полза. Предполагам, че

гато приключи, се облегна на стола и свали очилата.

вие сте посочена за негова наследница в завещанието му?

- Може ли пак да погледна документа за освидетелстване?

- Ъъ... Извинете, какъв беше въпросът?

Елена му го подаде и той го прочете, а между съвършено

Сакстън се усмихна добродушно.

извитите му вежди се образува отвесна бръчка.

- Има ли баща ви завещание? Включена ли сте в него?

- Какво точно е състоянието на баща ви в медицинско отно­

- Не... не, няма. Не притежаваме никакво имущество.

шение, ако не възразявате, че питам?

- Имате ли братя или сестри?

- Страда от шизофрения. Много е болен и честно казано,

- Не. Сама съм. Сами сме с него, след като мамен почина.

има нужда от денонощни грижи.

- Какво ще кажете да съставя завещание за него във ваша

Погледът на Сакстън бавно обходи кухнята, като се спря

полза? При кончината на баща ви бездруго всичко ще дойде

върху петното на пода, алуминиевото фолио на прозорците и

при вас, но наличието на завещание ще опрости нещата, защото

старите, едва кретащи електроуреди.

няма да ви е нужен подписът на краля при прехвърлянето на

- Имате ли постоянна работа?

имуществото.

Елена застина.

- Би било... Чакайте, вие вземате скъпо, нали? Не мисля, че

- Не виждам какво общо има това.

е по възможностите ни...

- Прощавайте. Абсолютно права сте. Просто... - Той отново

- Можете да си позволите хонорара ми. - Той отново почука

отвори куфарчето си и извади от него подвързан документ от

с писалката по таблицата. - Повярвайте ми.

петдесет страници и един лист с таблица на него. - Щом удосто­

веря вас и баща ви като най-близки родственици на Монтраг, а

на базата на тези пергаменти съм готов да го сторя, вече никога

През дългите часове на мрак, след като Рот изгуби зрението

няма да се тревожите за пари.

си, той падна по стълбите - пред всички, събрали се в трапеза­

Той обърна към нея документа и таблицата и извади златна

рията за Последното хранене. Подхлъзването го запрати през-

писалка от вътрешния си джоб.

глава чак до мозаечния под на фоайето.

- Нетното ви състояние сега е значително.

Излагацията можеше да е по-голяма само, ако се бе облял в

С върха на писалката Саксктън посочи крайната сума в дол­

кръв.

ния десен ъгъл на таблицата.

О... момент. Когато вдигна ръка да отметне косата си назад,