Отмъстена любов

от които той чу и запомни само малка част. Но очевидно се ока­

ворите идваха бързо, че околните се раздвижиха да си намерят

за достатъчно на първо време, защото скоро двамата с Джордж

места за сядане, че Фриц тръгна, за да почисти след Последното

тръгнаха на обиколка из кабинета.

хранене, че Бет се настани в старото кресло на Тор.

Поводът трябваше да бъде отпуснат докрай, за да не се на­

- О, ще ми трябва нещо друго за сядане - рече той, когато с

лага Рот да се навежда на една страна и при цялата процедура

Джордж заобиколиха зад бюрото.

кучето се справяше много по-добре от повереника си. Но след

- Значи й видя сметката на оная вехтория, а? - подхвърли

малко двамата излязоха от кабинета и тръгнаха по коридора.

Рейдж.

Следващото изпитание беше слизането по главното стълбище и

- Мога да ти скова нещо - предложи Ви. - Бива ме за дър­

изкачването обратно горе.

воделец.

Сам.

- Купи си марка „Баркалаундж" - намеси се Бъч.

Когато Рот се върна обратно в кабинета си, застана пред съ­

- Искаш ли това кресло? - попита Бет.

бралата се група - а тя вече беше голяма, тъй като всичките братя,

- Просто някой да ми донесе онова в ъгъла до камината -

а също и Ласитър, се бяха присъединили към Бет, Фриц и Мери.

каза Рот.

Рот улови мириса на всеки един... Във въздуха се долавяше също

Фюри донесе креслото и Рот седна, но когато го издърпа на­

така огромна надежда и тревога. Не можеше да ги упреква, че се

пред, удари и двете си колена в чекмеджетата на бюрото.

чувстваха така, но не му харесваше чак такова внимание.

- Това май заболя - измърмори Рейдж.

- Как избра породата, Фриц? - попита, за да запълни мъл­

чанието, а и нямаше защо да се правят, че в стаята няма розов

- Трябва да е по-нисък - обади се някой.

слон.

- Този върши работа - отсече рязко Рот, като пусна повода

Или в случая - русо куче.

на Джордж и разтърка двете си ударени места. - Все ми е тая

Гласът на стария иконом потрепна, тъй като и той като оста­

на какво седя.

налите се бореше да сдържа чувствата си.

Братята пристъпиха към работа и Рот се улови, че е поста­

- Аз... ъъ... избрах го... - Догеньт прочисти гърло. - Пред­

вил ръка върху главата на кучето и гали меката му козина...

почетох го пред лабрадор, защото повече се скубе.

играе си с ухото му... спуска ръка към широките, силни гърди.

Слепите очи на Рот примигнаха.

Естествено това въобще не означаваше, че ще задържи жи­

- И кое му е хубавото на това?

вотното.

- Прислугата ви обича да чисти с прахосмукачка. Реших, че

Просто усещането беше приятно.

ще е прекрасен подарък за тях.

- О, ясно... разбира се. - Рот се усмихна, после избухна в

смях. Останалите се присъединиха и напрежението в стаята се

разреди. - Как не се сетих?

Бет се приближи и го целуна.

- Ще видим как ще потръгне, става ли?

НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР ЕЛЕНА ГЛЕДАШЕ КАК НОВИЯТ Й ПРИЯ-

тел Роф ключарят разбиваше с бормашината на пух и прах

Рот погали Джордж по главата.

ключалката на стенния сейф. Виенето на мощния инструмент

536

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

537

проглушаваше ушите й, а острата миризма на нажежен метал

- Мадам... беше ми извънредно приятно да работя за вас.

й напомняше препаратите за под, използвани в клиниката на

Елена го изпрати до голямата входна врата, после се върна с

Хавърс. Ала усещането, че все нещо се прави, компенсираше

фенерче, което беше взела от иконома.

всичко това.

Включи го и надзърна в сейфа. Папки. Купища папки. Пло­

- Почти приключих - надвика шумотевицата ключарят.

ски кожени кутии, които помнеше от времето, когато майчини­

- Работи си спокойно - кресна му тя в отговор.

те й бижута още ги имаше. Още документи. Акции. Пачки пари.

Вече приемаше лично двубоя си със сейфа и тази вечер прок­

Две сметководни книги.

летникът щеше да бъде отворен, та каквото ще да става. След

Като премести отпред една помощна масичка, тя изпразни

като с помощта на прислугата огледа цялата спалня на Монт­

всичко отвътре на купчини. В самото дъно откри заключена ку­

раг и дори претърси дрехите му, което си бе доста страховито,

тия, която вдигна с усилие.

беше позвънила на ключаря и сега с удоволствие наблюдаваше

Отне й около три часа да прелисти книжата и когато при­

как бургията на бормашината влиза все по-дълбоко и по-дълбо­

ключи, беше абсолютно зашеметена. Монтраг и баща му бяха

ко в метала.

корпоративният еквивалент на мафиоти.

В крайна сметка не я интересуваше какво има в проклетото

Стана от стола, на който бе седяла, отиде в спалнята, която

чудо, важното бе да се преодолее препятствието от липсата на

използваше, и отвори чекмеджето на античния скрин. Там, под

комбинацията, а и бе приятно отново да е самата себе си. Ни­

дрехите й беше ръкописът на баща й и тя свали ластика, с който

кога не се бе колебала да минава през трудностите... също като

бе овързан. Прелисти страниците и откри описание на сделката,

тази бургия.

оказала се съдбоносна за семейството й.

- Пробих го - обяви Роф, като издърпа инструмента си. -

Елена свали страниците на ръкописа долу при документите

Най-после! Елате да погледнете.

и сметководните книги от сейфа. Като прехвърли отчети за сто­

Когато воят затихна и напълно престана, а мъжът спря да си