Отмъстена любов

Освен това тя го разболяваше, буквално. Тровеше го, докато

разът на Рив, хванал маратонките й в ръка. Мисълта какво е

той вършеше онова, за което бе принуден, и затова му бе ну­

сторил, за да защити майка си и сестра си... я караше да повярва

жен онзи серум. Но знаеш ли... макар да му струваше много,

в онова, което бе видяла у него в онзи момент. - Той несъмнено

продължаваше да ходи при нея веднъж месечно, за да я спре да

ти е казал да не ме докосваш. Няма как да не ме е защитил при

ни издаде. Плащаше за моята грешка месец след месец, година

оттеглянето си. Затова устрои онази сценка в „Зироу Сам".

след година.

Ривендж не беше изцяло добър. Дори въобще не се добли­

Елена бавно поклати глава.

жаваше до идеала. Ала тя се бе вгледала в очите му, доловила

- Господи... негова полусестра.

бе мириса му на обвързване и бе усетила нежните му ръце по

- Не смей да го съдиш строго заради това. Вече са остана­

тялото си. А в „Зироу Сам" беше видяла болката му и бе чула

ли много малко симпати, тъп че кръвосмешенията са чести. И

напрежението и отчаянието в гласа му. Преди бе предполагала,

нещо повече, той нямаше избор, тъй като аз го поставих в уяз-

548

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

549

вимо положение. Ако и за секунда си помислиш, че е вършил

Емоционалният й спектър беше пълна бъркотия, с препли­

тази гадост по собствено желание, значи не си в ред.

тащи се ивици от отчаяние, страх и тъга. Бе изживяла истински

Елена вдигна ръка, сякаш за да успокои тона.

ад през последните четири седмици и беше буквално на ръба на

- Разбирам. Просто... Заболя ме сърцето заради теб и него.

издръжливостта си. Но в най-съкровената й същност, в самата

- Не се хаби за мен.

й сърцевина... гореше любов.

- Не ми казвай какво да чувствам.

Гореше истинска, силна любов.

Хекс нямаше как да не се разсмее.

Хекс постави писмото в дланта на Елена и го задържа за

- Знаеш ли, при други обстоятелства бих могла да те харе­

един кратък миг.

сам.

- Ривендж... беше моят герой в продължение на години. До­

- Интересно, и с мен е така. - Жената се усмихна, но тъж­

бър мъж е, макар да е наполовина симпат, и е достоен за чув­

но. - Значи сега Принцесата го е докопала.

ствата, които изпитваш към него. Заслужава далеч повече от

- Да. - Хекс се извърна, защото не искаше да споделя из­

това, което му поднесе животът... Честно казано, дори не мога

писаното в очите си. - Принцесата беше тази, която провали

да си представя какво върши онази жена с него сега.

прикритието му, не Монтраг.

Хекс пусна плика, а Елена примигна бързо, сякаш за да по­

- Но Монтраг е щял да го изобличи с клетвената декларация,

пречи на сълзите да се отронят.

нали? И затова си го убила.

Хекс не можеше да понесе да я гледа, затова се отдалечи и

- Той щеше да направи нещо много повече. Не е моя работа

застана пред пейзаж, изобразяващ красив залез над спокойно

да разказвам за останалото от плановете му, които далеч не се

море. Цветовете бяха тъй топли и красиви, сякаш залезът наис­

ограничаваха до Рив.

тина излъчваше светлина и топлина, която се усещаше по лице­

Елена се намръщи и се облегна на възглавниците. По време

то и раменете.

на разговора беше подръпвала опашката си и от нея се бяха из­

- Той заслужаваше истински живот... - промълви Хекс. - С

плъзнали кичури, така че както седеше на коприненото канапе

шелан, която да го обича, с потомство... А вместо това ще бъде

пред една настолна лампа, около главата й сякаш имаше ореол.

тормозен и малтретиран заради...

- Питам се трябва ли светът вечно да е толкова суров - про­

Не можа да продължи повече, защото гърлото й се стегна

мълви тя.

толкова силно, че й бе трудно да диша. Застанала пред топлия

- Според моя опит, да.

залез тя едва не избухна в плач. Напрежението от усилието да

- Защо не го последва? - тихо попита Елена. - И това не е

държи в себе си минало, бъдеще и настояще се събра в горяща

критика, честно, не е. Просто не ми изглежда свойствено за теб.

набъбваща топка у нея и усещането бе тъй осезателно, че тя

Начинът, по който бе поставен въпросът, предразположи

погледна ръцете и дланите си, за да провери дали не са се уго­

Хекс да спусне донякъде гарда си.

лемили.

- Принуди ме да дам обет да не го правя. Дори ми го изпрати

Но не, бяха си същите както винаги.

в писмена форма. Ако не удържа на думата си, двама от най-

Беше заключена в кожата си.

добрите му приятели ще умрат... защото ще тръгнат след мен. -

Чу се тихо шумолене на хартия и писмото бе пъхнато обрат­

Хекс сви рамене притеснено и извади от джоба на кожените си

но в плика.

панталони проклетото писмо. - Трябва да го нося постоянно у

- Може да се направи само едно - каза Елена.

себе си, защото само то ми помага да се възпра. Иначе още сега

Хекс фокусира поглед върху светещото слънце в центъра на

бих се озовала в колонията.

картината и се насили да се отдръпне от ръба на пропастта.

Елена закова поглед в сгънатия плик.

- И какво е то?

- Може ли... може ли да го видя, моля те? - Прелестната й

- Ще отидем и ще го измъкнем оттам.

ръка трепереше, когато я протегна. - Моля те.

Хекс я стрелна с поглед през рамо.

550

Д ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

551