Отмъстена любов

Никой не я беше чувал. Радостта, облекчението и тържеству-

Мъчеше се да е тих, защото не искаше другите да разберат и се

ването, изживени по повод завръщането на братята и Ривендж

молеше поне двамата на седалката пред тях да не са будни.

без смъртоносни рани, бяха помрачени от притеснение.

Не след дълго топките му се стегнаха, а той зарови ръце в

На мръкване Ривендж щеше да отиде да я потърси в колони­

косата й. Изстена в устата й и с един последен тласък свърши

ята, но Елена четеше по лицето му, че не вярва да е там.

мощно и измокри ръката й, корема си и одеялото.

Беше странно и плашещо. Никой не беше видял трупа й, но

602

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

603

не я бяха видели и да си тръгва. Нито някой я беше зърнал из­

- Ще се грижа за теб.

вън онази килия. Сякаш просто бе изчезнала.

- Знам.

- О, Господи... Елена... свършвам...

- И, както казах, няма да се върна към предишните си зани­

Тялото на Рив с тласък се притисна в нейното и тя се отдаде

мания в града.

на секса, като знаеше, че тежките мисли и острата тревога ще

- Хубаво. - Той замълча, сякаш искаше да я уверява още и

я причакат отвъд оргазъма. Чу името си няколко пъти, докато

още, и търсеше подходящите думи. - Стига говори, а ме целу­

Рив се освобождаваше, и после изпита възбуждащото усещане,

ни. Решила съм го със сърцето си и с ума си и не е нужно да ми

когато членът му остана дълбоко в нея. Достатъчно бе да си го

казваш нищо повече. Знам кой си ти. Ти си моят хелрен.

помисли и собственият й оргазъм лумна с все сила и я погълна.

Когато устните им се срещнаха, Елена беше наясно, че има

Когато и двамата бяха удовлетворени, Ривендж се отдръпна

още много въпроси за уреждане. Ако живееха сред вампирите,

настрани, като внимаваше да не се отдели от нея твърде скоро.

трябваше да продължат да крият неговата самоличност на сим­

Щом аметистовите му очи отново можеха да се фокусират, той

пат. Нямаше представа какво щеше да прави той с колонията

отметна косата от лицето й.

на север - предполагаше, че цялото това обкръжаване и кланяне

- Чудесен начин да се събудиш - измърка той.

означаваше, че той има някакъв статут на водач там.

- Съгласна съм.

Но двамата можеха да се справят с всичко това и с далеч

Очите им се срещнаха и останаха така задълго. После той

повече. А единствено това имаше значение.

заговори.

Накрая той се отдръпна.

- Може ли да те попитам нещо? И не е „защо", а „какво".

- Ще си взема душ и ще отида да видя Бела, става ли?

- Давай. - Тя се наведе и го целуна бързо.

- Добре, радвам се. - Със сестра му си бяха разменили само

- Какво ще правиш с остатъка от живота си?

неловка прегръдка, преди всички да се оттеглят в стаите си. -

Дъхът на Елена секна.

Кажи ми, ако има нещо, което мога да направя.

- Мислех си... Ти каза, че не можеш да останеш в Колдуел.

- Непременно.

Той сви масивните си рамене, които още бяха превързани.

- Работата е там, че не мога да те оставя. Просто не мога. С

всеки час прекаран с теб това ми става все по-ясно. Аз буквал­

Ривендж излезе от стаята половин час по-късно, облечен в

но... не мога да си отида, освен ако ти не ме помолиш.

спортен анцуг и дебел пуловер, които един от братята му бе дал.

- Което няма да стане.

Нямаше представа накъде да върви и помоли една жена доген,

- Няма ли?

която чистеше с прахосмукачка в коридора, да го упъти към

Елена обхвана лицето му с ръце и в мига, в който го стори,

стаята на Бела и Зи.

той застина. Винаги се случваше, щом тя го докоснеше. Сякаш

Оказа се наблизо. Само през няколко врати.

постоянно очакваше някаква команда от нея... но пък така беше

Рив отиде до края на коридора, пълен с гръко-римски статуи

с обвързаните вампири, нали? Да, физически те бяха по-силни

и почука на посочената врата. Тъй като не последва отговор,

и по-мощни от спътниците си, но техните шелани командваха

пробва следващата врата, през която се чуваше тихичкият плач

парада.

на Нала.

- Изглежда, че ще прекарам бъдещето си с теб - изрече тя с

- Влез - извика Бела.

устни, прилепени до неговите.

Рив бавно отвори вратата на детската стая, без да знае какво

Той потръпна, сякаш се освобождаваше от последните си

посрещане да очаква. В дъното на стаята с изрисувани зайчета

съмнения.

по стените, Бела седеше на люлеещ се стол и държеше малката

- Аз не те заслужавам.

на ръце. Ала въпреки нежното внимание Нала се сърдеше и с

- Напротив.

хленченето си ясно показваше недоволството си от света.

604

Д Ж. Р. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

605

- Здравей - каза Рив, преди сестра му да е вдигнала глава. -

- О, Господи... - Бела затвори очи.

Аз съм.

- Съжалявам.

Сините очи на Бела се насочиха към неговите и той видя как

Искаше му се да отиде до нея. Толкова много му се искаше.

върху лицето й се изразиха всевъзможни чувства.

Тя отново отвори очи, избърса сълзите си и изправи рамене,

- Здравей.

сякаш мобилизираше силите си.

- Може ли да вляза?

- Баща ми... - Тя прочисти гърлото си. - Когато се е обвър­

- Моля, заповядай.

зал с нея, знаел ли е истината за теб?

Той затвори вратата след себе си, после се почуди дали тя

- Д а .

няма да се почувства несигурна, затворена вътре с него. Поне­