Отмъстена любов

резултат на комбинацията от формалдехид и ароматизаторите

Детективът кимна към служителя, а той покри лицето на

в контактите на стените. В ъгъла на помещението, встрани от

Криси и затвори завесите.

столовете, имаше ниска масичка с две картонени чаши, наполо­

- Приятелят й ли?

вина пълни с кафе, наподобяващо тиня.

- Д а .

Очевидно имаше два типа посетители - такива, които пред­

- Дълга история на домашно насилие.

почитаха да седят и други, решили да крачат. И който избереше

- Прекалено дълга. Но сега всичко приключи. Мръсникът

да седне, трябваше да крепи чашата на коляното си.

най-накрая довърши делото си.

Тя се озърна, усетила как емоциите, изживявани в помеще­

Хекс изхвърча през вратата обратно в чакалнята и на детек­

нието, се реят във въздуха като плесен, утаила се от мръсна вода.

На преминалите през тази врата се случваха лоши неща. Тук се

тива му се наложи да тича, за да я догони.

разбиваха сърца. И светът никога повече не беше същият.

- Почакайте.

- Трябва да се връщам на работа.

Кафето не беше подходяща напитка за дошлите тук, помисли

си тя. И без друго бяха достатъчно нервни.

Когато се втурнаха в коридора на сутерена, детективът я

- Насам.

принуди да спре.

Де ла Крус я въведе в тясна стая, по тапетите на чиито стени

- Искам да сте наясно, че провеждаме сериозно разследване

все едно беше изписана думата клаустрофобия. Размерите на

за убийство и ще се отнесем към всеки заподозрян по съответ­

помещението бяха миниатюрни, нямаше почти никаква венти­

ния законов ред.

лация, флуоресцентното осветление пукаше и трепкаше и глед­

- Сигурна съм в това.

ката от единствения прозорец едва ли беше към осеяна с цветя

- Вие свършихте вашата част. Сега трябва да ни оставите

ливада.

да се погрижим за нашата част и да задействаме процедурата.

Завесата, висяща от другата страна на стъклената преграда,

Оставете ни да го открием. Не предприемайте нищо.

блокираше изгледа към съседното помещение.

В съзнанието й изникна образът на косата на Криси. Много

- Добре ли сте? - отново попита детективът.

държеше на нея. Винаги я прибираше назад, после приглажда-

- Може ли просто да приключим с това?

ше всяко косъмче и нанасяше лак за коса, докато не я направе­

Де ла Крус се наведе наляво и натисна бутона на звънеца. Чу

ше гладка като дъска за шах.

се жужене и завесата се плъзна бавно в двете посоки, разкри­

Също като на Хедър Локлиър в „Мелроуз плейс".

вайки тяло, покрито с чаршаф, подобен на онези в количката.

Косата под чаршафа беше сплескана и разделена на две, ве­

М ъ ж в светлозелена болнична униформа стоеше в близост до

роятно заради чувала, в който бе транспортирана.

главата и когато детективът кимна, той се пресегна и отгърна

- Свършихте вашата част - повтори Де ла Крус.

покривалото.

Не, още не го беше направила.

Очите на Криси Андрюз бяха затворени и миглите се откро­

- Лека вечер, детектив. И успех в откриването на Грейди.

яваха върху кожата й, бледа като декемврийски облак. Не из-

Той се намръщи, но после очевидно се върза на номера й с

доброто момиче.

70

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

71

- Имате ли нужда да бъдете откарана?

Откри гниеща храна в кухнята, купища мръсни чинии в днев­

- Не, благодаря. Не се тревожете за мен. - Тя се усмихна

ната и мръсни дрехи из цялата спалня. Също така и няколко

сковано. - Няма да сторя нищо неразумно.

целофанени пакетчета, пълни с бял прашец, който - ти да ви­

Беше наистина умен убиец, тренирана от най-добрите. И

диш! - се оказа хероин.

„око за око" за нея не беше просто фраза.

Приятелчето обаче го нямаше никакъв. За последно беше за­

белязан в апартамента предишната вечер около десет. Съседът

отстрани чул Боби Джи да крещи. После вратата се хлопнала.

Хосе де ла Крус не беше атомен физик или член на Менса.

Според разпечатките от мобилния му телефон се беше обаж­

И не си падаше по облозите, но не само защото беше католик.

дал на Криси същата вечер в девет и трийсет и шест минути.

Нямаше нужда от облози. Инстинктите му бяха като на гада­

Незабавно на мястото бяха поставени наблюдаващи в ци­

тел пред кристална сфера.

вилни дрехи, а детективите се отбиваха периодично, но новини

Така че беше напълно наясно какво прави, когато последва

нямаше. Хосе бездруго не очакваше нищо ново на този фронт.

госпожица Алекс Хес извън болницата, спазвайки дискретна

Твърде вероятно беше заподозреният никога повече да не се

дистанция. След като премина през въртящата се врата, тя не

появи в апартамента.

се насочи наляво към паркинга, нито надясно към стоянката за

Така че той имаше две задачи на дневен ред: да открие при­

таксита. Продължи право напред, заобикаляйки колите, дошли

ятеля и да прикачи опашка на шефката на охраната в „Зироу

да приберат или да оставят пациенти, както и свободните такси­

Сам".

та. След като се добра до бордюра, тя пое към покритата с лед

Инстинктите му подсказваха, че би било най-добре за всич­

тревна площ и продължи да върви, пресичайки улицата, за да се

ки, ако откриеше Боби Джи преди Алекс Хес да го е направила.

озове под дърветата, посадени преди няколко години от общи­

ната, за да освежат центъра на града.

Изчезна в рамките на едно примигване. Като че никога не я