Отмъстена любов

- Отговори ми на един въпрос - промълви тя. - Само на

- Четири месеца. - Тя поклати глава, а прекрасната й тъм­

един. И по-добре да кажеш истината или, Бог ми е свидетел,

на коса се разлюля около раменете и, улавяйки светлината по

ще... - Тя притисна с длан устата си, за да потисне риданието

такъв прекрасен начин, че дори безполезните му очи успяха

си. - Честно, Рот... Наистина ли си имал намерение да спреш? В

да регистрират великолепието й. - Знаеш ли от какво ме боли

сърцето си наистина ли вярваше, че ще го направиш?

най-много? Че братята са знаели, а аз не. Винаги съм приемала

Той преглътна мъчително, като че думите й го бяха задавили.

всичко, свързано с това тайно общество, и съм разбирала, че

Рот пое дълбоко въздух. Много, много пъти беше раняван

има неща, които не бива да знам...

през живота си. Но никоя болка, изпитвана някога, не беше и

- Те също нямаха представа - Добре де, Бъч знаеше, но ня­

наполовина толкова разкъсваща, колкото тази, докато й отго­

маше причина да замесва и него. - Ви научи едва тази вечер.

варяше.

Тя се олюля и се опря в бледосинята стена до нея.

- Излизал си сам!

120

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

121

- Да. - Той се протегна да хване ръката й, но тя се дръпна. -

- Ще се справя.

Бет...

Холивуд доказа, че има поне капка разум, като не повтори

Тя отвори вратата със замах.

предложението, нито го попита дали е сигурен. Само скри гла­

- Не ме докосвай.

вата си зад вратата и я затвори.

После я хлопна зад гърба си.

Часовникът в края на коридора започна да бие. Още един по­

Вбесен на самия себе си, Рот се обърна към бюрото и в мига,

знат звук, който Рот обикновено не чуваше, но сега, седнал сам

когато видя всички тези хартии, всички молби, оплаквания,

в кабинета, му се струваше, че ударите са така гръмки, сякаш

проблеми, все едно някой бе прикачил кабели за ръцете му и

идваха от колони в концертна зала.

ги зареди с електричество. Втурна се напред, разпери ръце и

Положи ръце на страничните облегалки на изящното кресло

помете всичко във въздуха.

и те сякаш се изгубиха под дланите му. Креслото приличаше

Докато хартията се сипеше като сняг, той вдигна слънче­

по-скоро на мебел, върху която би приседнала жена в края на

вите си очила и потърка очите си, а главоболието започна да

вечерта, за да свали чорапите си.

се загнездва зад фронталния му лоб. Останал без дъх, той се

Не беше трон. И той го бе избрал именно заради това.

запрепъва наоколо, намери креслото си по усет и се стовари

Не беше искал да приеме короната по много причини. Макар

в него. Стенейки, отпусна глава назад. В последно време гла­

да му се полагаше по рождение, той не беше проявявал никакво

воболията, предизвикани от стреса, бяха станали ежедневно

желание да управлява в продължение на триста години, но по­

явление и го изтощаваха също като грип, отказващ да бъде

сле се появи Бет и всичко се промени, така че най-накрая беше

излекуван.

отишъл при Скрайб Върджин.

Бет. Неговата Бет.

Това се беше случило преди две години. Два пъти беше на­

Когато на вратата се почука, той отвърна с ругатни.

стъпвала пролетта, два пъти беше отминавало лятото, два пъти

Почукването се повтори.

си беше отишла есента и два пъти бяха изпратили зимата.

- Какво? - викна гневно.

По онова време, в началото на всичко това, бе имал вели­

Рейдж подаде глава през прага и замръзна на място.

ки планове. Прекрасни планове за сплотяване на Братството,

- О . . .

събиране на всички под един покрив, обединяване на силите,

- Какво?

опълчване срещу Обществото на лесърите. Победа.

- Ами... Като се има предвид тръшването на вратата и вихъ­

Спасение.

рът, овършал бюрото ти... Все още ли искаш да се срещнеш с

Възстановяване на силите.

нас?

Вместо това, глимерата беше избита. Още цивилни бяха за­

О, боже... Как щеше да преживее още един такъв разговор?

гинали. А братята бяха дори още по-малко от преди.

Но пък може би е трябвало първо да помисли, преди да реши

Не бяха постигнали прогрес. Бяха изгубили територия.

да лъже най-близките и най-скъпите си.

Рейдж отново подаде глава.

- Господарю? - Гласът на Рейдж стана мек. - Искаш ли да се

- Всички сме отвън.

срещнеш с Братството?

- Дявол да го вземе, казах ти, че ми трябва малко...

Не.

Часовникът би отново и докато Рот отброяваше ударите,

- Д а .

осъзна, че се е взирал сам в нищото цял час.

- Да включа ли Фюри на високоговорителя на телефона?

Потърка уморените си очи.

- Да. Слушай, не искам момчетата да присъстват на събра­

- Дайте ми още няколко минути.

нието. Блей, Джон и Куин не са поканени.

- Както кажеш, господарю. Колкото време ти е нужно.

- Ясно. Да ти помогна ли да подредиш?

Рот се загледа към резпилените по килима документи.

1 2 2 Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

123

- Нужно ти е било извинение. Отряза ме в клиниката, но

всъщност искаше да говорим. Обади се да питаш как е ръката

ми, защото ме искаше на телефона. Твой съм. - Гласът му ста­

К

на още по-плътен. - Имам ли право да избера какво ще правиш

ОГАТО ЧУ ПОЗДРАВА НА РИВЕНДЖ В СЛУШАЛКАТА, ЕЛЕНА

с мен?

вдигна глава от възглавницата, на която лежеше, и запази за

Тя остана смълчана, докато той не каза: