Отмъстена любов

я изненада, че се оказа по-трудно да пъхне проклетия ключ в

Кой би се погрижил за баща й?

стартера.

Винаги беше смятала, че той ще си отиде пръв, но без съмне­

-Хайде... - Елена се опита да успокои ръката си. Резултатът

ние родителите на Стефан си бяха мислили същото.

беше, че само изгледа безпомощно как ключът се плъзна по ме­

Елена отклони поглед от скърбящите и се втренчи в прос­

тала и пропусна отвора, в който му беше мястото.

транството пред предното стъкло.

Облегна се назад и изруга, съзнавайки, че само увеличава

Животът беше прекалено кратък, без значение колко дълго

нещастието в къщата, защото паркираната отвън линейка беше

живееш. Настъпеше ли часът, вероятно никой не е готов да ос­

поредното крещящо доказателство за сполетялата ги трагедия.

тави приятелите, семейството, нещата, които го радват, пък бил

Като че тялото на обичния им син не стигаше.

той и петстотингодишен като баща й или петдесетгодишен като

Тя обърна глава и се загледа в прозорците на къщата. Вътре,

Стефан.

от другата страна на тънките пердета, се движеха сенки.

Само за Вселената времето беше безграничен поток от дни

След като беше влязла в алеята на заден ход, Аликс бе влез­

и нощи.

нал вътре, а тя беше останала да чака в студената нощ. Миг

Това я накара да си зададе въпроса: какво по дяволите пра­

по-късно вратата на гаража се отвори и Аликс се появи заедно

веше с времето, което й бе отредено? Работата й даваше цел,

с по-възрастен мъж, много приличащ на Стефан. Тя се поклони

без съмнение, освен това се грижеше за баща си, което всеки

и му стисна ръката, а после отвори вратите на линейката. Вам­

правеше за членовете на семейството си. Но накъде се движеше

пирът бе притиснал устата си с ръка, докато те с Аликс вадеха

тя? Наникъде. И то не само защото седеше в тази линейка с тре­

носилката.

перещи ръце и неспособна да се справи с ключа.

- Синът ми... - бе проплакал.

Не че искаше да промени абсолютно всичко. Просто искаше

Никога нямаше да забрави как звучеше гласът му.

нещо и за себе си. Нещо, което да я накара да осъзнае, че е жива.

Празен. Без надежда. Съкрушен.

Най-неочаквано в съзнанието й изникнаха дълбоките амети-

Аликс и бащата на Стефан бяха отнесли тялото вътре и също

стови очи на Ривендж и после, сякаш камерата се отдръпваше

като в моргата оттам се беше разнесъл вопъл. Този път, обаче,

назад, тя видя лицето му с характерните за него черти, приче­

риданията идваха от жена. Майката на Стефан.

ската му тип ирокез, скъпите му дрехи и бастуна.

Аликс се върна при нея, докато тя избутваше носилката във

Този път, когато протегна ръката с ключа напред, той влезе в

вътрешността на линейката, мигайки бързо, като че озовал се с

отвора без проблем и дизеловият двигател се пробуди с изръм-

лице срещу силен порив на вятъра. След като й благодари и се

жаване. От решетката на отоплението се разнесе студен въздух

сбогува с нея, тя се качи зад волана и... така и не успя да запали

и тя спря вентилатора, после включи на скорост и остави зад

проклетия автомобил.

гърба си къщата, задънената улица и квартала, който вече не й

От другата страна на завесите видя как две фигури застанаха

изглеждаше така спокоен.

една до друга. После станаха три. После към тях се присъеди­

Докато шофираше, се чувстваше не на себе си, завладяна от

ниха още.

образа на мъж, когото не можеше да притежава, но потребност­

Без определена причина се замисли за прозорците в обита­

та й от него я влудяваше.

ваната от нея и баща й къща. Всичките бяха покрити с алумини­

Чувствата й не бяха редни по безброй причини. Та това беше

ево фолио, изолирайки ги от света.

предателство спрямо Стефан, за бога, макар и в действителност

Кой би стоял над увитото й в превръзки тяло, когато свър­

да не го беше познавала. Струваше й се проява на неуважение

шеше животът й? През повечето време баща й знаеше коя е, но

да копнее за друг мъж, докато тялото му беше оплаквано от

мислите му рядко бяха ясни. Колегите й в клиниката бяха много

близките му.

мили, но отношенията им бяха само служебни, а не лични. Лузи

Само дето щеше да желае Ривендж при всякакви обстоятел­

идваше, защото й се плащаше да го прави.

ства.

184

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

185

- По дяволите!

Боже, все едно беше прочел мислите й.

Клиниката се намираше чак от другата страна на реката и

- Вашето кафе. Ехо?

тя беше доволна, защото в момента не беше в състояние да се

- Извинете. - Тя прибра телефона си обратно в чантата, пое

захване със задълженията си. Беше прекалено наранена, тъжна

онова, което й подаваха, и благодари.

и ядосана на себе си.

- Дълго е, както поискахте. И сложих едната чаша в друга.

Онова, от което се нуждаеше беше...

- Благодаря.

„Старбъкс". О, да именно от това имаше нужда.

- В някоя болница наблизо ли работите? - попита той, ог­

На около десет километра по-нататък, на площад, приютил

леждайки униформата й.

супермаркет, магазин за цветя, оптика и видеотека, тя откри ка­

- В частна клиника. Отново благодаря.

фене „Старбъкс", отворено до два през нощта. Паркира линей­

Тя бързо излезе и не се забави нито миг, преди да се качи в

ката отстрани и излезе.