Отмъстена любов

- Искате ли нещо за пиене? За ядене? - попита Трез и се

Рив отвори очи, аметистовият им цвят беше помътнял до си-

запътиха надясно.

ньо-лилав.

Въпросът остана без отговор и Рот хвърли поглед към Ви.

- Самият крал.

- Не, благодаря.

- Здрасти.

Интериорът като че беше създаден от самите ръце на кра­

Трез затвори вратите и в знак на уважение застана встрани,

лица Виктория и принц Албърт и включваше мебели в стил

а не пред тях, блокирайки изхода.

Ампир, а също много гранит и злато. Верни на викторианска-

- Предложих им питиета и храна.

та страст към колекции, всички помещения засягаха различна

- Благодаря, Трез. - Рив се намръщи и се опита да се надигне

тема. Една от гостните беше пълна с тиктакащи антични часов­

във възглавниците. Когато отново се отпусна, останал без сила,

ници - стенни, настолни с месингов механизъм за навиване и

Хекс се наведе да му помогне, а той я стрелна гневно с поглед,

джобни, изложени в стъклени витринки. В друга бяха подреде­

който сякаш казваше „дори не си го и помисляй". Разбира се, тя

ни раковини, корали и вековно стари парчета дърво, изхвърле­

не му обърна внимание.

ни от водата. В библиотеката бе намерила място запленяваща

След като беше настанен в седнало положение, той придърпа

214

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

215

завивката до врата си, прикривайки червените звезди, татуира­

- Преди около половин час - отговори Хекс. - Не почистих

ни на гърдите му.

след себе си.

- Имам нещо за теб, Рот.

- Е, със сигурност са схванали посланието. Аз все пак ще

- Така ли?

отида на срещата.

Рив кимна към Хекс. Тя бръкна в джоба на коженото яке,

- Сигурен ли си, че е разумно? - попита Рив. - Които и да

с което беше облечена. В мига, в който помръдна, Ви насочи

стоят зад това, повече няма да дойдат при мен, защото знаят

дулото на пистолета си към сърцето й със скоростта на едно

към кого е насочена лоялността ми. Но това не означава, че

мигване.

няма да намерят друг.

- Може ли малко по-кротко? - тросна му се тя.

- Нека го направят - заяви Рот. - Готов съм за битка. - Той

- Няма как. Съжалявам. - По тона на Ви личеше, че съжаля­

хвърли поглед към Хекс. - Монтраг спомена ли някого?

ва колкото стоманено гюле в полет.

- Прерязах му гърлото от ухо до ухо. Трудно му беше да

- Добре, да се успокоим - нареди Рот и кимна към Хекс. -

говори.

Покажи го.

Рот се усмихна и погледна към Ви.

Тя извади кадифена торбичка и я подхвърли към Рот. Докато

- Изненадващо е, че вие двамата не се разбирате по-добре.

летеше към него, той чу тихото й свистене във въздуха и я уло­

- Никак не е - отговориха и двамата в един глас.

ви благодарение на звука, а не на това, че я беше видял.

- Мога да отложа срещата, ако искаш да проучиш кой друг е

Вътре имаше две светлосини очи.

бил замесен - промърмори Рив.

- Миналата нощ имах интересна среща - произнесе бавно Рив.

- Не. Ако имат поне малко достойнство, щяха да се опитат да

Рот погледна към симпата.

ме убият сами, а не да го искат от теб. Има два възможни вариан­

- Чии невиждащи очи държа в ръката си?

та. Тъй като не знаят дали Монтраг ги е издал, преди да пострада

- На Монтраг, син на Рем. Обърна се към мен с искане да

зрението му, или ще се укрият, защото така постъпват страхлив­

те убия. Имаш смъртни врагове сред глимерата, приятелю,

ците, или ще обвинят някой друг. Така че срещата остава.

и Монтраг е само един от тях. Не знам кой друг е замесен, но

Рив се усмихна мрачно и симпатското у него се показа с

не губих време да проучвам, преди да предприемем нужните

действия.

пълна сила.

Рот прибра очите в кесията и я стисна в юмрук.

- Както желаеш.

- Кога се канеха да го сторят?

- Обаче искам от теб честен отговор - заяви Рот.

- На срещата на Съвета вдругиден.

- Какъв е въпросът?

- Мамка му.

- Замисли ли се дали да ме убиеш, когато той го поиска?

Рив остана смълчан за известно време. После кимна бавно.

Ви прибра оръжието и скръсти ръце пред гърдите си.

- Презирам тези мръсници.

- Да, замислих се. Но както вече казах, сега си ми длъжник

и като се има предвид... какви са гените ми... това е много по-

- Присъединявам се към мнението ти - отвърна Рив, преди

ценно, отколкото да имам на своя страна онези претенциозни

да насочи вниманието си обратно към Рот. - Не дойдох при теб,

нещастници от аристокрацията.

докато не отстраних проблема, защото някак ми допада идеята

кралят да ми е задължен.

Рот кимна веднъж.

- Това е начин на мислене, който уважавам.

Рот нямаше как да не се засмее.

- Гълтач на грехове.

- А и нека сме откровени. - Рив се усмихна отново. - Сестра

- Знаеш, че е така.

ми е част от семейството ти.

Рот подхвърли торбичката в ръката си.

- Така е, симпате. Така е.

- Кога се случи това?

* * *

216

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

217

Елена паркира линейката в гаража, прекоси паркинга и вле­

Лекарят на вампирите бутна очилата си нагоре по носа.

зе в клиниката. Трябваше да прибере нещата си от шкафчето,

- Не спомена, че има някакви проблеми е ръката. Ако иска

но не това я беше довело тук. Обикновено по това време на

да дойде отново, ще се радвам да го видя. Но както сама знаеш,

нощта Хавърс преглеждаше болничните картони в кабинета си