Пайнс

Най-много от всичко се е страхувал да не я види гневна, но под меката светлина на лампата на верандата на лицето й не е изписана горчивина. А малко покруса. Началото на бръчки около устата, които преди ги нямаше. И около тези яркозелени очи, които го бяха покосили преди толкова много години. Много сълзи. Но също и любов.

Най-вече любов.

Тя го придърпва през прага в дома им.

Мрежестата врата се затваря.

Вътре в къщата плаче момче.

Мъж не е в състояние да сдържи собствените си сълзи.

Трима души в свирепа прегръдка, без никакво намерение да се пуснат.

А навън, точно когато се включват уличните лампи, някъде от храстите покрай верандата се разнася звук, равномерен като метроном, на съвършено равни интервали.

Песен на щурец.

Послеслов

Hа 8 април 1990 г. по Ей Би Си беше излъчен пилотният епизод на емблематичния филм „Туин Пийкс“ на Марк Фрост и Дейвид Линч и за известно време загадката кой е убиецът на Лора Палмър хипнотизира цяла Америка. По онова време бях на дванайсет и никога нима да забравя чувството, което ме обхващаше, докато гледах причудливия сериал за зловещо градче е адски добро кафе и великолепен черешов пай, в което нищо не е такова, каквото изглежда.

„Туин Пийкс“ в крайна сметка не бе продължен, невероятният режисьор и актьорите се заеха с други неща, но безспорната магия на онези ранни епизоди ме преследва и две десетилетия по-късно. Поредици като „Северно изложение“, „Зад оградата“, „Досиетата X“ и „Изгубени“ от време на време залитат към онази зловещо красива тайнственост на „Туин Пийкс“, но като цяло така и не успяха да се доближат до него, поне за мен.

Казват, че цялото изкуство — било то литература, музика или визуално — е реакция на друго изкуство, и аз смятам, че това наистина е така. Колкото и добър да беше „Туин Пийкс“, естеството на сериала и особено внезапният му и преждевременен край ме остави изключително неудовлетворен. След прекъсването на поредицата бях така покрусен, че дори се опитах да напиша митичния трети сезон — не за другите, а за себе си, за да мога да продължа изживяването.

Това усилие се провали, както и много други мои опити от периода на съзряването ми като личност и писател да се върна към онова, което беше изпитало дванайсетгодишното момче през 1990 г.

„Пайнс“ е кулминацията на тези усилия, продължили вече двайсет години, да създам нещо, което ме кара да се чувствам по онзи начин, по който се чувствах, докато гледах „Туин Пийкс“. В никакъв случай не искам да кажа, че „Пайнс“ може да се сравнява с шедьовъра на Линч, нито пък че ще успее да върне вас към магията на онзи сериал. Той беше толкова оригинален, че всеки опит за пресъздаване на ореола му е обречен на неизбежен провал. Изпитвам обаче нуждата да изразя до каква степен „Пайнс“ е повлиян от творбата на Линч за малко градче насред нищото— прекрасно отвън, но абсолютно черно вътре.

„Пайнс“ никога нямаше да се появи и аз може би никога нямаше да стана писател, ако родителите ми не ми позволяваха да оставам до късно в четвъртък вечер през пролетта на 1990 година и да гледам онзи незабравим и несравним сериал.

Така че благодаря, мамо и татко. Благодаря, г-н Линч и г-н Фрост. И разбира се, благодарности на неподражаемия агент Дейл Купър.

„Пайнс“ далеч не е „Туин Пийкс“, но нямаше да го има без него.

Надявам се да сте се насладили на моето шоу.

Блейк Крауч

Дюранго, Колорадо

Юли 2012 г.

Благодарности

Ha първо място на агента ми Дейвид Хейл Смит и на всички в „Томас & Мърсър“, които дадоха 110% от себе си, за да може книгата да види бял свят. Привилегия е да познаваш и работиш с такъв невероятно талантлив екип, който променя към по-добро начина, по който четем.

Сърдечни благодарности на Анди Бартлет, Жак Бен-Зекри, Рори Конъл, Вики Грифит, Миа Липман, Пол Даймънд, Ейми Бейтс, Джеф Бел, Дафни Дюрам, Джон Файн, Алекс Кар, Филип Патрик, Алън Търкъс, Сара Гелман, Джоди Уоршоу, както и гръмки овации за издателите ми от „Киндъл Дайрект Пъблишинг“ Брайън Мичъл, Брайън Карвър и Надер Кабани.

Невероятно съм щастлив да имам за приятели някои фантастични писатели и проницателни читатели. Те дадоха страхотни отзиви за ранните версии на „Пайнс“ и направиха книгата по-добра във всяко отношение. Огромни благодарности на партньора ми по перо Джо Конрат, на Марая Конрат, на брат ми Джордан Крауч, на страхотния художник на корицата Йерън тен Бердж, на Ан Вос Патерсън, Сюзън Тайрпак, Селена Кит и Маркъс Сейки. Специални благодарности и на Бари Айслър за ценните му съвети като читател.

И накрая, прегръдки и целувка за скъпото ми семейство — Ребека, Ейдън и Анслий. Благодаря, че ме делихте с тази книга, която умирах да напиша. Обичам ви.