Пактът „Касандра“

Сякаш в отговор на въпроса му в слушалките на Смит отекна друг глас:

— Тук Синя птица вика Отряд едно.

Смит отговори моментално:

— Тук Отряд едно. Слушаме ви, Синя птица.

Синя птица беше кодовото име на Натаниъл Клайн.

— Джон?

— Аз съм, сър. Чудехме се кога ще се обадите.

— Тук възникна… ситуация. Президентът току-що заповяда вашият полет да получи разрешение за кацане. За целите на тази мисия ти и хората с теб ще бъдете зачислени към неговата група.

— Да, сър. Споменахте за някаква ситуация, сър.

Последва кратко колебание.

— Наземен контрол докладва, че е разговарял с Рийд, точно преди орбиталният комплекс да навлезе в мъртвата зона. Последното, което Ландън е чул, е експлозия, а компютрите са я потвърдили.

— Совалката цяла ли е? — попита Смит.

— Ако се съди по показанията на уредите, „Дискавъри“ все още се движи по начертаната траектория. Експлозията е станала във въздушната камера. По някаква причина, която не ни е известна, болтовете са избухнали.

— Въздушната камера… Къде е бил Рийд през това време?

— На полетната палуба. Но Ландън не знае за степента на пораженията, не знае дори дали Рийд е още жив. Там никой отговаря, Джон.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Последното, което Мегън чу в слушалките, беше разговорът между Рийд и Хари Ландън секунди преди болтовете на вратата да избухнат. След като стигна до средната палуба, тя се сети, че Рийд ще слезе долу да огледа. Беше му необходимо да се увери, че е мъртва или ранена — и двете възможности го задоволяваха. След като не я откриеше във въздушната камера или на долната палуба, щеше да тръгне да я търси другаде.

Мегън знаеше, че не може да се крие дълго. Просто орбиталният комплекс беше твърде малък. Имаше един-единствен изход за бягство. След като се озова на средната палуба, тя доплува до вратата, която водеше към тунела и космическата лаборатория. Стисна с ръце колелото и започна да го върти.

Но нито за миг не забравяше, че е обърната с гръб към стълбата, която свързваше трите нива. Нямаше да чуе Рийд, ако я забележеше и се приближеше към нея откъм гърба. И сега малкото огледало, което бе закрепила в подножието на вратата към тунела, й спаси живота.

В отражението Мегън видя как Рийд слезе по стълбата, поколеба се, след това я забеляза и се насочи към нея. Видя го да спира при шкафа за инструменти, да вади нещо като трион и да се придвижва към вратата.

Тя бе успяла да завърти колелото докрай, но продължаваше да го стиска с ръце и да се преструва, че заяжда. Погледна надолу и видя как Рийд се приближи и протегна дясната си ръка към нея. Трионът в ръката му приличаше на носа на голяма риба.

Мегън пусна лявата си ръка от колелото. Във вратата имаше бутон, с който тя се отваряше след пълното завъртане на колелото. Без да откъсва очи от огледалото, Мегън прецени разстоянието между нея и Рийд. Трябваше да пресметне времето с точност до секунди.

Рийд видя как тя подскочи и с всичка сила се опита да завърти колелото. Вдигна триона и доплува още по-близо до нея. Тъй като стоеше изправена, той избра мястото между врата и рамото. Зъбите на триона щяха да срежат найлоновия й костюм. В резултат на това щеше да се получи моментално разхерметизиране. Въздухът от костюма щеше да излезе… а заразеният въздух около нея да проникне през скъсаното. Две-три вдишвания — и вариолата щеше да стигне до дробовете й.

В условията на микрогравитация човек не може да се движи с реална скорост. Когато Рийд се опита да замахне надолу с триона, движението му се забави. Но Мегън се оттласна и се озова встрани от вратата. В същия миг натисна бутона за отваряне. С едва доловимо пневматично изсъскване вратата се отвори, точно когато Рийд се озова на мястото, което Мегън беше заемала само преди секунда. Тежката врата го удари право по шлема и го повлече, докато се отвори докрай. Вратът му отскочи назад, пръстите му охлабиха хватката си и той изтърва триона, който отплава надалеч.

Зашеметен, Рийд се олюля, посегна да сграбчи Мегън, но тя го заобиколи и влезе в тунела. Вътре намери другия бутон, натисна го и видя как вратата започна да се затваря.

„Хайде, хайде!“

Вратата се приближаваше инч по инч към нея. Веднага щом докопа колелото, Мегън го стисна и започна да я дърпа.

Видя как трионът проблесна в отвора, само на инчове разстояние от ръкава на костюма й. Рийд се отдръпна, за да нанесе поредния удар, но тя успя да затвори вратата и да завърти колелото. След като заключи, Мегън дръпна аварийния лост, за да застопори вратата.

Дрезгавият глас на Рийд накара сърцето й да подскочи.

— Умно момиче си ти, Мегън. Чуваш ли ме? Оправи ли микрофона си?

Мегън натисна едно копче на костюма си и чу слабо припукване.

— Чувам те как дишаш — каза Рийд. — Или, по-точно, как се задъхваш.

— И аз те чувам, но не много добре — обади се тя. — Говори по-високо.

— Радвам се, че не си изгубила чувството си за хумор — отбеляза той. — Много ловко се справи. Преструваше се на беззащитна, нали? И си ме дебнала…

— Дилън… — Мегън не знаеше откъде да започне.