Пентаграм

От друга страна сме убедени, че най-добрият начин да ви покажем същината на славянската фантастика е да включим колкото се може повече и по-разнообразни стилове. Така на тези страници Съветският съюз е представен в лицето на братя Стругацки и Святослав Логинов, първите – безспорни лидери в своята област, вторият – многообещаващ млад автор. Всички български писатели също са в началото на своята писателска кариера.

Невъзможно е да обхванем всички аспекти на жанра, но все пак се надяваме поне отчасти да сме успели. Историите, които следват, обхващат всички епохи и гледни точки във фантастичното: от чистото фентъзи „Пазителят на прохода“, през историческите пластове на „Вергилий и водата“, та чак до едно неопределено бъдеще в историята на братя Стругацки, която всъщност е глава от техния роман „Пладне, 21. век“; от класическите разкази на Карел Чапек до съвременната проза на Велко Милоев; от социални сатири като „Шепотът на пролетния дъжд“ до антиутопии като тази от Марек Хуберат.

Статиите и рецензиите в този брой може и да не са сензационни – всъщност умишлено сме ги избрали такива. Това, което имат за цел, е да ви дадат най-обща представа за нашите предстоящи материали, както и бегъл поглед върху фантастичното изкуство в страните ни. Всеки от тези раздели в бъдеще ще предостави задълбочено изследване на своя предмет.

А бъдещето, надяваме се, ще е светло. Списанието ни ще започне да излиза ежемесечно от март 1990 г.

Надяваме се, че „Орфия“, преведена с толкова любов и усърдие през първите стъпчици от живота ù, ще намери своята публика сред англоговорящите фенове навсякъде по света и ще ни даде шанса да ви запознаваме с най-добрата славянска фантастика всеки месец!

Ние, съставителите на „Орфия“, ще разчитаме на писмата ви да ни помагат винаги да избираме най-доброто.

Очакваме ви с нетърпение.

Главен редактор: Атанас Славов

Превод от английски: Илка Чечова

Забележка: Тези, които се интересуват, могат да изтеглят на PDF цялото списание оттук: http://www.mediafire.com/download/e7b2tu9b9cycd7h/Orphia-full.pdf

Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас. П. Славов

Калин Николов

В пролетните месеци един от авторитетните седмичници посвети притурката си за култура на фантастичното изкуство и актуалните събития в клубовете, свързани с бъдещето, прогностиката или утопията. Поводът бе предстоящият Европейски конгрес в тази област – събитие от сериозна величина за феновете на стария континент и дори в света, – който ще се проведе евентуално у нас… Дотогава върху вестникарските страници бяхме виждали цялата ни нова и стара класика, обяснена с езика на популяризиращото изкуствознание и неговия нов клонинг, рекламата. В същото време делегация от българските организатори бе посетила бивша зам.-министърка на културата. От нея те чуха, че многогодишното движение за фантастично изобразително изкуство в България – това единствено неформално художническо движение у нас през отминалите десетилетия – не било съществувало…

И така, във вестника, напук на онези най-често реминисцентни заемки от постмодерни вълни и познатата родна класика, се бе появила една нова визия, чиято неочакваност превръщаше изданието в нещо оригинално и ново. Художникът на тези впечатляващи произведения дори не бе „професионалист“ в рутинния смисъл на понятието. Но той бе обичал много години магията на изобразителните изкуства, бе работил и другарувал с художници, бе израствал като фантаст (и писател, и теоретик) покрай необята на оригиналите или репродукциите, бе съхранявал албуми и ровил из компютърните сайтове на лов за добри изображения… Атанас П. Славов, така се казва творецът, не се нуждае от нашето великодушие, за да се нарече вече и художник. Авантюрист по съдба и собственик на биография, красяща живота на стойностните американски писатели – маркшайдер, дърводелец, мебелист, редактор, съставител на сборници и автор на разкази, а и на роман, издател, разрушител на собствената си издателска империя, общ работник… – изкуствата изглежда са областта, чрез която той намира поредната сила да се преобразува. Смятам за важен факта, че Атанас П. Славов е автор на предговора на едно от двете албумчета фантастична живопис от началото на 80-те години, популярни зад граница като единствените издания на неофициална българска живопис…

Веднага трябва да се поясни, че въвеждането на компютърния език сред пластичните принципи на изображението нито е ново за света, нито е шокираща практика в много най-съвременни визуални жанрове. Учудваща и едновременно обяснима е приликата в международния речник от средства, използван сред изявяващите се в областта. В редица от случаите те дори не се подписват с истинското си име, а и не е ясна множествеността от субекти или технически лица, довели до последната фаза на самата творба.