Петдесет нюанса освободени

Прокарах зъби по челюстта му, езикът ми мина по наболата му брада. Честно казано, пет пари не давах за почтените почиващи в Монте Карло.

- Ана - простена той. Уви вързаната ми на опашка коса около китката си, дръпна главата ми назад и оголи шията ми за целувките си. Започна от ухото и се спусна надолу.

- Искаш ли тук? В морето?

- Да - прошепнах.

Крисчън се отдръпна, погледна ме. Очите му горяха от желание и някакво закачливо пламъче ги правеше още по-искащи.

- Госпожо Грей, вие сте ненаситна и невероятно дръзка. Що за чудовище съм създал?

- Чудовище като за теб. Би ли ме чукал, ако не бях чудовище?

- Знаеш, че бих те чукал винаги и при всяка възможност. Но не сега. Не и с тази публика - каза и обърна поглед към брега.

Какво ставаше, за бога?

Е, да, няколкото души на брега бяха свалили маските на безразличието и ни гледаха с интерес. Изведнъж Крисчън ме хвана за кръста, хвърли ме във въздуха и ме остави да пльосна във водата и да потъна надолу до мекото пясъчно дъно. Когато изплувах, кашлях, давех се и се задушавах. И се смеех.

- Крисчън! - скарах му се. Бях си помислила, че ще се любим в морето и че... ще добавим още нещо към нещата, които правим за първи път. Той захапа устната си, за да спре смеха си. Плиснах го с вода, той също ме плисна.

- Имаме цялата нощ пред нас - каза и се ухили глуповато и ужасно мило. - После, бебчо.

И се гмурна в морето, изплува на няколко метра от мен, а след това с грациозни и уверени движения отплува навътре. Далеч от мен.

Закачливият господин Петдесет. Винаги готов да ме тормози! Сложих ръка над очите си, за да го виждам. Отплуваше. „Винаги ме дразни така! Как да го накарам да се върне?“ Заплувах към брега и започнах да обмислям възможностите. Напитките ни бяха пристигнали. Отпих от диетичната кока-кола. Крисчън се бе превърнал в малка точица на хоризонта.

Хм... Легнах по корем, махнах горнището на банския си и го метнах върху шезлонга му. „Ето, да видиш колко дръзка мога да бъда, господин Грей“. Затворих очи и се отдадох на милувката на мекото слънце. То започна да сгрява костите ми и под топлината му спомените ме върнаха към деня на сватбата.

- Може да целунете булката - обяви преподобният Уолш. Обърнах глава и се усмихнах на съпруга си.

- Най-накрая си моя - прошепна той, дръпна ме в ръцете си и ме целуна леко по устните. „Аз съм омъжена! Аз съм госпожа Грей“. Бях толкова щастлива!