Ларш Кеплер

Пясъчния човек

Криминален инспектор Юна Лина #4

Среднощен мрак. Снежна виелица се носи откъм морето. По високия железопътен мост към Стокхолм върви млад мъж. Лицето му е бледо като замъглено стъкло. Дънките му са вкоравени от замръзнала кръв. Крачи между релсите, пристъпвайки от траверса на траверса. На петдесет метра под него, като хвърлено върху морето платно, се мержелее лед. Снежно одеяло обгръща дърветата наоколо. Около лампите на огромния кран за разтоварване на контейнери, далече под моста, се вихрят снежинки, нефтените танкери в пристанището са само бледи силуети под бялата пелена.

От лявата ръка на мъжа, някъде под лакътя капе кръв и се стича между пръстите му.

Релсите запяват. Нощният влак приближава към двукилометровия железопътен мост.

Младият мъж се олюлява, присяда за миг на релсите, но после пак се изправя на крака и продължава да крачи напред.

Пред влака се носят снежни вихрушки и ограничават значително видимостта. Едва когато локомотивът достига средата на моста, машинистът зърва мъжа на релсите. Надува рязко свирката. Човекът пред него се олюлява, но миг преди да падне, прави голяма крачка вляво, прехвърля се на съседните релси и се вкопчва в разклатения парапет.

Дрехите му плющят от мощната струя на преминаващия край него влак. Мостът се тресе под краката му. Закован на място, той стои с широко отворени очи, стиснал здраво металния парапет.

А наоколо само снежна виелица и всепоглъщащ мрак.

Младият мъж се нарича Микаел Колер-Фрост. Изчезнал преди тринайсет години, шест години по-късно обявен официално за мъртъв.

1

Стоманената порта се хлопва тежко зад новия лекар. Звукът отеква по спираловидната стълба. После всичко внезапно замлъква и по гърба на Андерш Рьон пролазват тръпки.

Днес е първият му работен ден в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия към Льовенстрьомската болница.

От тринайсет години насам недостъпният бункер е дом за застаряващия Юрек Валтер.

Младият лекар не знае особено много за своя пациент. Известна му е само неговата диагноза — шизофрения от недиференциран тип. Хаотично мислене. Повторяема остра психоза с ератични1, изключително бурни епизоди.

Андерш представя на входа служебния си пропуск и докато охраната отваря първата стоманена врата на бункера, той отива до своето шкафче и оставя в него мобилния си телефон и ключа за външния портал. После прекрачва прага и преди да се насочи към втората врата, изчаква първата да се затвори зад гърба му. След звуковия сигнал надзирателите отварят втората врата. Младият лекар минава и тръгва по коридора в посока служебната стая на строго охраняваното отделение.

Главният лекар Роланд Бролин е набит мъж в средата на петдесетте, с отпуснати рамене и ниско подстригана коса. Пуши под вентилатора на отдушника в кухнята и разлиства статия за огромната пропаст в заплащането на мъжете и жените, работещи в сферата на здравеопазването.

— Юрек Валтер никога не трябва да остава насаме с наш служител — казва той. — Забранено му е да се среща и с други пациенти. Няма право на посещения, не му е позволено да излиза на двора за разходки. Никога не трябва да…

— Никога? — прекъсва го Андерш. — Надявам се, че принципната политика на отделението не е…

— Не е! — срязва го остро Роланд.

— И какво всъщност е сторил този човек?

— Все хубави неща — промърморва през зъби Роланд и се насочва към коридора.