Пир за врани

Принц Доран все още се преструваше, че брат й уж е с лорд Иръндууд, но майката на Гарин го беше видяла в Дъсчено градче, предрешен като търговец. Един от спътниците му бил късоглед, също като Клетъс Ирънууд, буйния син на лорд Андърс. С тях пътувал и майстер, опитен в езиците. „Брат ми не е толкова умен, колкото си мисли. Ако беше умен, щеше да тръгне от Староград, макар пътят да е по-дълъг. В Староград никой нямаше да го разпознае“. Ариан си имаше приятели между сираците в Дъсчено градче и някои бяха проявили любопитство защо ли пък един принц и синът на лорд ще тръгнат на път с лъжливи имена и ще търсят превоз през Тясното море. Един от тях се беше промъкнал една нощ през прозорец, превъртял беше ключалката на ковчежето за скъпоценности на Куентин и вътре беше намерил свитъци.

Ариан бе готова да даде много, за да разбере дали това тайно пътуване през Тясното море е работа на самия Куентин и на никой друг… но свитъците бяха запечатани със слънцето и копието на Дорн. Братовчедът на Гарин не бе посмял да счупи печата и да ги прочете, но…

— Принцесо. — Сир Джеролд Дейн стоеше зад нея, наполовина под звездната светлина, наполовина — в сянка.

— Как беше пикаенето? — подкачи го Ариан.

— Пясъците останаха дълбоко благодарни. — Дейн стъпи на главата на една паднала статуя, която можеше да е била и на Девата, преди пясъците да остържат лицето й. — Докато пиках, ми хрумна, че този ваш план май няма да ви донесе каквото искате.

— А какво искам аз, сир?

— Свободата на Пясъчните змии. Отмъщение за Оберин и Елия. Искате да вкусите малко лъвска кръв.

„Това, както и рожденото си право. Искам Слънчево копие и трона на моя баща. Искам Дорн“.

— Искам справедливост.

— Наречете го както щете. Короноването на онова момиче на Ланистър е кух жест. Тя никога няма да седне на Железния трон. Нито ще получите войната, която искате. Лъвът не се поддава толкова лесно на провокация.

— Лъвът е мъртъв. Кой знае кое лъвче предпочита лъвицата?

— Онова, което е в нейната бърлога. — Сир Джеролд извади меча си и той блесна на звездната светлина, остър като лъжа. — Така се започва война. Не с корона от злато, а с меч от стомана.

„Не съм убийца на деца“.

— Приберете го това. Мирцела е под моята закрила. А сир Арис няма да позволи да пострада скъпата му принцеса, знаете това.

— Не го знам, милейди. Това, което знам, е, че Дейн убиват Оукхарт от няколко хиляди години.

Дързостта му я изуми.

— Струва ми се, че Оукхарт избиват Дейн също толкова отдълго.

— Всички си имаме своите семейни традиции. — Тъмна звезда прибра меча в ножницата. — Луната се вдига и виждам, че вашият диамант се приближава.

Очите му бяха остри. Конникът на високия сив жребец наистина се оказа сир Арис, с гордо разветия си бял плащ. Принцеса Мирцела яздеше на дамско седло зад него, загърната в роба с качулка, която скриваше златните й къдрици.

Докато сир Арис й помагаше да слезе, Дрей коленичи пред нея.

— Ваше величество.

— Милейди. — Силва Пъстрата коленичи до него.

— Кралице, аз съм ваш. — Гарин също се смъкна на колене. Смутена, Мирцела стисна Арис Оукхарт под мишницата.

— Защо ме наричат „ваше величество“? — попита тя жално. — СирАрис, къде сме? Кои са тези хора?

„Нищо ли не й е казал?“ Ариан закрачи към тях сред вихър от коприни, усмихната, да успокои детето.

— Те са мои истински и верни приятели, ваше величество… и са готови да са и ваши приятели.

— Принцеса Ариан? — Момичето я прегърна. — Защо ме наричат кралица? Да не се е случило нещо на Томен?

— Сдружил се е с лоши хора, ваше величество — отвърна Ариан, — и се боя, че те замислят да ви отнемат трона.

— Моят трон? Искате да кажете Железният трон? — Момичето се обърка още повече. — Но Томен е…

— …по-малък от вас, нали?

— С една година съм по-голяма.

— Това означава, че Железният трон по право е ваш — каза Ариан. — Вашият брат е само едно малко момче, не трябва да го вините. Има лоши съветници… но вие имате приятели. Ще ме удостоите ли с честта да ви ги представя? Това е сир Андрей Далт, наследникът на Лимонова гора.

— Приятелите ми ме наричат Дрей — той се поклони — и за мен ще е голяма чест, ако и ваше величество ме нарича така.

Имаше открито лице и ведра усмивка, но Мирцела въпреки това го изгледа нащрек.

— Докато не ви опозная, ще трябва да ви наричам сир.

— Каквото и име да предпочита ваше величество, аз съм ви предан.

Силва се окашля и Ариан се сети и продължи:

— Това е лейди Силва Сантагар, ваше величество? Моята прескъпа Силва Пъстрата.

— Защо ви наричат така? — попита Мирцел.

— Заради луничките ми, ваше величество — отвърна Силва. — Макар всички да се преструват, че уж е защото съм наследничката на Пъстра гора.

Следващият беше Гарин, длъгнест и смугъл, дългонос, с късче нефрит в едното ухо.

— Това е веселият Гарин, от сираците, който все ме разсмива — каза Ариан. — Майка му ми беше дойка.

— Съжалявам, че е умряла — каза Мирцела.

— Не е, мила кралице. — Усмивката на Гарин блесна със златния зъб, който Ариан му бе купила на мястото на счупения. — Милейди иска да каже, че съм от сираците на Зелената кръв.