Пир за врани

— Може би — отстъпи кралицата. — Стига да не чувам повече глупости за двубои. Ще ми обещаеш ли?

Той помръдна неловко.

— Да.

— Хубаво. Хайде, бягай. Гостите ми скоро ще дойдат.

Томен затича към вратата, но преди да излезе, се обърна и каза:

— Като стана пълноправен крал, ще обявя цвеклото извън закона. Брат й затръшна вратата със сакатата си ръка и двамата с Церсей останаха сами.

— Ваше величество, чудех се… пияна ли сте, или просто сте глупава?

Тя плесна отново във ваната и водата опръска краката му.

— Дръж си езика или…

— …или какво? Пак ли ще ме изпратиш да инспектирам градските стени? — Седна на пода и кръстоса крака. — Проклетите ти стени са в пълна изрядност. Пропълзял съм всяка педя от тях и съм огледал всичките седем порти. Пантите на Желязната порта са ръждясали, а Кралската порта и Калната порта трябва да се подменят след блъскането на Станис с овните му. Стените са толкова здрави, колкото са били всякога… но ваше величество навярно е забравила, че нашите приятели от Планински рай са отсам стените.

— Нищо не забравям — отвърна му тя, с мисълта за една определена златна монета, с ръка на едната страна и отдавна забравен крал на другата. „Как е могъл един жалък нещастен тъмничар да се сдобие с такава монета, скрита под нощното му гърне? Как може човек като Рюген да има монета от Планински рай?“

— За пръв път чувам за учител по оръжия. Ще трябва да търсиш дълго и упорито, докато намериш по-добър от Лорас Тирел. Сир Лорас е…

— Знам кой е и какъв е. Няма да позволя да се навърта покрай сина ми. Гледай да му припомниш добре задълженията. — Водата изстиваше.

— Той си знае задълженията и няма по-добър пико…

— Ти беше по-добър, преди да си загубиш ръката. Сир Баристан, докато беше млад. Артър Дейн беше по-добър, а принц Регар не отстъпваше дори на него. Не ми дрънкай повече колко страхотен е Цветето. Той е още момче. — Омръзнали й бяха препирните с Джайм. Никой никога не спореше с баща й. Когато Тивин Ланистър заговореше, хората се подчиняваха. Когато заговореше Церсей, се чувстваха в правото си да я съветват, да й противоречат, дори да й отказват. „Всичко е само защото съм жена. Защото не мога да се бия с тях с меч. Робърт уважаваха повече от мен, а Робърт беше безмозъчен тъпак“. Нямаше да търпи това, особено от Джайм. „Трябва да се отърва от него, и то скоро“. Някога беше мечтала, че двамата ще могат да управляват Седемте кралства един до друг, но Джайм се бе превърнал повече в пречка, никаква помощ от него.

Церсей стана от ваната. Водата потече по краката й и закапа от косите й.

— Когато поискам съвета ви, ще ви попитам за него. Оставете ме, сир. Трябва да се облека.

— Гостите ти на вечеря, знам. Що за заговор ще е този път? Толкова много станаха, че им загубих дирята. — Погледът му се спря на водата, сбрала се на капки по русите косми между краката й.

„Все още ме иска“.

— Копнееш за това, което загуби ли, братче?

Джайм вдигна очи.

— И аз те обичам, сестричке. Но си глупачка. Една красива златна глупачка.

Думите жилеха. „С по-хубави думи ме наричаше в Зелен камък, в нощта, в която пося Джоф в мен“, помисли Церсей.

— Излез. — Обърна му гръб и се вслуша в стъпките му на излизане, докато напипваше бравата със сакатата си ръка.

Докато Джослин се грижеше всичко да е приготвено за вечерята, Доркас помогна на кралицата с обличането. Роклята беше на ивици лъскавозелен сатен, редуващи се с ивици плюшено черно кадифе и изкусна черна мирска дантела над корсажа. Мирската дантела беше скъпа, но за една кралица бе наложително по всяко време да изглежда възможно най-добре, а нещастните й слугини бяха допуснали няколко от златотканите й рокли да се свият, тъй че вече не й ставаха. Трябваше да заповяда да ги набият с камшик за немарливостта им, но Таена я бе убедила да прояви милост.

— Простолюдието ще ви заобича повече, ако сте милостива — каза й, тъй че Церсей нареди цената на роклите да се приспадне от заплатите на жените, като по-елегантно решение.

Доркас й подаде сребърно огледало. „Много добре“, помисли кралицата и се усмихна на отражението си. Приятно беше да излезе от траура. Черното я правеше по-бледа. „Жалко, че няма да вечерям с лейди Мериуедър“. Денят бе дълъг, а остроумието на Таена винаги я развеселяваше. Церсей не беше имала приятелка, с която да й е толкова забавно, след Мелара Хедърспун, а Мелара се беше оказала алчна малка интригантка, с идеи, надскачащи положението й. „Не бива да мисля лошо за нея. Тя е мъртва и удавена и ме научи никога на никого да не се доверявам, освен на Джайм“.

Гостите вече добре се бяха почерпили с хипокрас. „Лейди Фалайс не само прилича на риба, ами и пие като риба“, помисли си, като забеляза преполовената гарафа.

— Мила Фалайс — възкликна тя и я целуна по бузата. — И вие, храбри сир Балман. Толкова се натъжих, когато научих за вашата скъпа, скъпа майка. Как е нашата лейди Танда?

Лейди Фалайс изглеждаше готова да заплаче.

— Колко сте добра, че попитахте, ваше величество. Майка ми си е счупила бедрото от падането според майстер Френкен. Той направи каквото можа. Сега се молим, но…