Пир за врани

— Каквото и да е престъплението му. — Върховният септон повтори думите бавно, сякаш ги претегляше. — Странно, ваше величество, колкото по-усърдно прилагахме бича, толкова повече като че ли се променяха престъпленията на сир Озни. Сега иска да ни накара да повярваме, че изобщо не е докосвал Марджери Тирел. Не е ли така, сир Озни?

Озни Черно котле отвори очи и видя застаналата пред него кралица. Езикът му пробяга по подутите устни и той промълви:

— Валът. Ти ми обеща Вала.

— Той е луд — каза Церсей. — Вие сте го довели до лудост.

— Сир Озни — заговори с твърд, ясен глас Върховният септон, — имали ли сте плътско сношение с кралицата?

— Да. — Озни се изви в прангите и веригите тихо подръннаха. — С ей тая тука. Тя е кралицата, дето ебах, същата, дето ме прати да убия стария Върховен септон. Нямаше никакви стражи. Просто влязох, докато спеше, и го затиснах с възглавницата.

Церсей се обърна вихрено и побягна.

Върховният септон се опита да я спре, но беше само един врабец, а тя беше лъвица от Скалата. Избута го, излетя през вратата и я затръшна. „Черно котле, трябват ми другите, ще пратя Осфрид със златните плащове и Озмунд с Кралската гвардия, Озни всичко ще отрече, щом го измъкнат, и ще се отърва от този Върховен септон точно както се отървах от предишния“. Четирите стари септи преградиха пътя й и се вкопчиха в нея с костеливите си ръце. Тя събори едната на пода, удари друга през лицето и се добра до стъпалата. Някъде по средата се сети за Таена Мериуедър. Залитна задъхана. „Седмината дано ме пощадят. Таена знае всичко. Ако хванат и нея и я набият…“

Избяга чак до септата, но не повече. Там я чакаха жени, още септи и сестри на мълчанието, по-млади от старите вещици долу.

— Аз съм кралицата! — извика им. — Главите ви ще взема за това, ще ви взема главите на всичките. Пуснете ме да мина! — Но те затичаха към нея. Церсей избяга до олтара на Майката, но я хванаха там, десетки, и я повлякоха нагоре по стъпалата на кулата. В килията три мълчаливи сестри я задържаха на пода, а септа Сколера я съблече. Смъкна й и долните дрехи. Друга септа й хвърли груботъкана риза. — Не можете да правите това — не спираше да им крещи кралицата. — Аз съм Ланистър, пуснете ме, брат ми ще ви избие, Джайм ще ви изкорми от гьрлото до путката, пуснете ме. Аз съм кралицата!

— Кралицата трябва да се моли — каза септа Сколера, преди да я оставят гола в студената мрачна килия.

Не беше хрисимата Марджери да навлече тъпата им риза и да се примири с този плен. „Ще ги науча какво значи да вкараш лъв в клетка“, помисли си. Разкъса ризата на сто къса, грабна каната с вода и я натресе в стената, после направи същото с нощното гърне. След като не влезе никой, заблъска с юмруци по вратата. Ескортът й беше долу на площада: десет гвардейци на Ланистър и сир Борос Блънт. „Само да чуят и ще дойдат да ме освободят, и ще замъкнем Върховния врабец в Червената цитадела във вериги“.

Пищеше, риташе и виеше, докато не прегракна. Никой не й отвърна. Никой не дойде да я спаси. В килията стана още по-тъмно. И по-студено. Церсей започна да трепери. „Как могат да ме оставят така, без огън дори? Аз съм кралицата им“. Съжали, че бе разкъсала ризата, която й бяха дали. На сламеника в ъгъла имаше одеяло, изтъркано и тънко, от кафява вълна. Беше грубо и дращеше, но нямаше нищо друго. Церсей се сви под него, за да спре да трепери, и скоро потъна в изтощителен сън.

Събуди я нечия тежка ръка — разтърсваше рамото й. В килията беше черно като катран. Някаква грамадна грозна жена бе коленичила над нея, държеше свещ в другата си ръка.

— Коя си ти? — попита кралицата. — Да ме освободиш ли си дошла?

— Аз съм септа Унела. Дойдох да чуя изповедта ти за убийствата и прелюбодеянията, които си извършила.

Церсей избута ръката й.

— Главата ще ти взема. Да не си дръзнала да ме докоснеш. Махни се. Жената стана.

— Ваше величество. Ще се върна след час. Може би тогава ще сте готова за изповед.

Час, и час, и час, и час. Най-дългата нощ в живота на Церсей Ланистър освен нощта на сватбата на Джофри. Гърлото й беше толкова раздрано от викане, че едва можеше да преглътне. В килията стана смразяващо студено. Беше счупила нощното гърне, тъй че трябваше да клекне в ъгъла и да гледа как вадичката пълзи по пода. Всеки път щом затвореше очи, Унела отново надвисваше над нея и я питаше дали иска да признае греховете си.

Денят не донесе облекчение. Когато слънцето изгря, септа Моел й донесе купа с някаква водниста сива овесена каша. Церсей я запокити в главата й. Виж, когато й донесоха нова кана с вода, беше толкова прежадняла, че нямаше избор, освен да пие. Когато й донесоха друга риза, сива, тънка и воняща на плесен, я навлече върху голото си тяло. А вечерта, когато Моел отново се появи, изяде хляба и рибата и поиска вино. Вино не се появи, само септа Унела, на ежечасната си визита да попита дали кралицата е готова за изповед.