Полунощ

Елена едва не изкрещя. В същия миг срещу него се разтвориха все още неопределените Криле на разрушението. Ала две неща я спряха. Първо, Стефан никога, никога досега не я бе наранявал. И второ, тя бе притеглена от нещо толкова древно и мистично, че вече не можеше да спре.

Само след миг Стефан умело бе оформил две малки рани. Кръвта рукна от устната на Елена, потече по повърхностната рана на Стефан и се образува обратен поток. Нейната кръв върху неговите устни.

Същото се случи и с кръвта на Стефан; част от нея, изпълнена със Сила, се вля в Елена.

Не беше идеално. Една блестяща капка кръв се задържа върху устната на девойката. Ала нея не я бе грижа. След секунда капката се плъзна в устата на Стефан и тя бе разтърсена от мощната сила на любовта му.

Самата Елена се съсредоточи върху едно крехко чувство, избуяло някъде в центъра на тази буря, която бяха предизвикали. Подобна обмяна на кръв — тя бе напълно сигурна — беше древен начин, по който два вампира споделяха кръвта, любовта и душите си. Тя бе притеглена в съзнанието на Стефан. Почувства душата му, чиста и волна, вихреща се и пулсираща около нея с хиляди различни емоции — сълзи от миналото му, радост от настоящето — всички без следа от въздържане или потайност.

Елена усети как нейната душа среща неговата, също толкова открита и без капка страх. Стефан много отдавна бе прозрял егоизма и суетата й, прекалената й амбиция — и й бе простил. Той бе видял истинската й същност и я обичаше безусловно, дори лошото в нея.

Тя също бе проникнала в душата му. И като мрак, като нежност, като покой, гальовно като камбанен звън, черните Криле на закрилата се обвиха около нея…

Стефан, аз…

Любима… зная…

И тогава някой почука на вратата.

18

След закуска Мат влезе в интернет, за да потърси два магазина извън Фелс Чърч, които да разполагат с толкова количество глина, колкото госпожа Флауърс каза, че ще й бъде нужно. От магазините го увериха, че ще го доставят, и той потегли с колата от пансиона. Мина покрай последните самотни останки на това, което някога беше Олд Уд — малкия гъсталак, където Шиничи идваше често като демоничен магьосник измамник, повел обсебените деца, които се тътреха подире му. Това беше и мястото, където бе влязъл шериф Мосбърг и така и не бе излязъл. Където по-късно, закриляни от магическите защити върху самозалепващите се листчета, двамата с Тайрон Алпърт бяха издърпали оглозганата бедрена кост.

Днес той реши, че единственият начин да мине покрай гъсталака с раздрънканата си кола, е, като натисне педала на газта до край. И наистина профуча с близо сто километра в час покрай злокобното място, като дори успя да вземе идеално завоя. Никакви дървета не паднаха отгоре му, не го връхлетяха рояци от дългокраки насекоми.

Той въздъхна с облекчение и се насочи към къщи. Вътрешно се ужасяваше — дори самото преминаване през Фелс Чърч караше езикът му да се залепи за небцето. Приличаше — този спокоен, малък град, в който бе отраснал — на един от онези квартали, които можеха да се видят по телевизията или в интернет, след като са били бомбардирани или са преживели някакво бедствие. И независимо дали са били бомби, или унищожителни пожари, една от всеки четири къщи бе в развалини. Няколко бяха полуразрушени, оградени от полицейски отцепващи ленти, което означаваше, че каквото и да се е случило, е било достатъчно скоро, за да се заинтересува полицията — или да се осмели да го направи. Около обгорелите останки се виждаше странна растителност: декоративните храсти от една къща толкова се бяха разраснали, че бяха плъпнали по моравата на съседите. Лози се увиваха от едно дърво на друго, преплитайки се и образувайки някаква древна джунгла.

Домът му се намираше по средата на дълга редица от къщи, пълни с деца, а през лятото, когато внуците идваха на гости на бабите и дядовците си, имаше дори още повече деца. Мат само се надяваше, че тази част от ваканцията е свършила… но дали Шиничи или Мисао щяха да позволят на най-малките да се върнат у дома? Мат нямаше представа. И ако се приберяха по родните си места, дали щяха да продължат да разпространяват заразата там? Кога щеше да спре всичко това?

Когато приближи своя квартал, Мат не забеляза нищо зловещо. Деца си играеха на предните морави или на тротоара, наведени над топчета за игра, или висяха от дърветата. На пръв поглед нямаше нищо необичайно или странно.

Все още се чувстваше неспокоен, но вече бе стигнал до тяхната къща, пред която се издигаше голям стар дъб, засенчващ предната веранда, и трябваше да слезе от колата. Спря до тротоара, точно под дървото. Грабна голямата торба с прането от задната седалка. През последните две седмици, откакто пребиваваше в пансиона, беше насъбрал доста мръсни дрехи, но не му се струваше честно да моли госпожа Флауърс да ги изпере.

Излезе от колата, с торбата в ръка, точно навреме, за да чуе как птичите песни замират.

Миг след това се зачуди какво не е наред. Знаеше, че липсва нещо, прекъснало изведнъж. От това дори въздухът изглеждаше по-тежък. Сякаш мирисът на тревата се бе променил.