Полунощ

Кожата на една от ларвите, която Елена бе откъснала от себе си, избухна и тя видя нещо да изпълзява. Това наистина са малахи, осъзна момичето. Умалени версии на онзи, който бе погълнал половината ръка на Мат, оставяйки онези дълги и дълбоки белези, след като той я бе издърпал навън.

Видя, че един малах се е впил в гърба на Стефан. Изпълнена с ярост, сграбчи единия край на гадината и задърпа неистово, въпреки че Стефан се задъха от болка. Когато най-после го отскубна, от долната страна зърна нещо, което приличаше на дузини малки детски зъби. Запрати го към стената тъкмо когато достигнаха предната врата.

Там едва не се сблъскаха с Мат, Мередит и госпожа Флауърс, които излизаха от кабинета. Стефан отвори широко вратата и когато всички минаха през нея, Мередит я затвори с трясък. Няколко малахи — ларви и слузести летящи личиники — излязоха заедно с тях.

— Къде ще сме в безопасност? — попита Мередит трескаво. — Имам предвид, наистина в безопасност, през следващите няколко дни? — Двамата продължаваха да придържат от двете страни госпожа Флауърс и от бързината, с която се движеха, Елена предположи, че възрастната жена трябва да е лека като перце. Тя не спираше да повтаря:

— О, господи! О, мили боже!

— У дома? — предложи Мат. — Кварталът не е от най-добрите, но ставаше за живеене последния път, когато го видях, а и мама замина с доктор Алпърт.

— Добре, в къщата на Мат — като използваме специалните ключове. Но да го направим от склада. За нищо на света не желая отново да отварям тази врата — заяви Елена.

Когато Стефан понечи да я вдигне на ръце, тя поклати глава.

— Добре съм. Бягайте колкото се може по-бързо и размазвайте всеки малах, попаднал на пътя ви.

Стигнаха до склада, сподиряни от звук, подобен на пищящо жужене, който можеше да бъде издаван единствено от малах.

— Сега какво? — попита Мат задъхано, докато помагаше на госпожа Флауърс да седне на леглото.

Стефан се поколеба.

— Наистина ли смяташ, че у вас е безопасно?

— Има ли изобщо безопасно място? Но къщата е празна или поне би трябвало да е.

Междувременно Мередит дръпна настрани Елена и госпожа Флауърс. За ужас на Елена тя държеше една от по-малките ларви, с вътрешната й страна нагоре.

— О, господи, не… — понечи да възрази Елена, но Мередит я изпревари.

— Приличат на зъби на малки деца, нали?

Госпожа Флауърс изведнъж се оживи.

— Наистина! А ти каза, че бедрената кост, която намерихме в гъсталака…

— Да. Със сигурност беше човешка, но навярно не е била оглозгана от човешки същества. Човешки деца — кимна Мередит.

— А Шиничи изкрещя на малаха да му донесе костите ни… — Елена преглътна мъчително. Сетне отново погледна към ларвата. — Мередит, отърви се някак си от тази гадина! Сигурно всеки миг ще се превърне в летящ малах.

Мередит се огледа нерешително наоколо.

— Добре — просто го пусни и аз ще го настъпя — рече Елена, като пое дълбоко дъх, за да потисне гаденето.

Мередит пусна дебелата, полупрозрачна черна твар, която експлодира, щом се удари в пода. Елена я настъпи, но гадината не се смачка. Вместо това, когато девойката вдигна крака си, противното нещо се опита да се шмугне под леглото. Копието го разряза точно на две.

— Момчета — обърна се Елена към Мат и Стефан, — трябва да се махнем оттук сега. Навън има ято летящи малахи!

Мат се извърна към нея:

— Като онзи, който…

— По-малки, но смятам, че са също като онзи, който те нападна.

— Добре, ето какво измислих — заговори Стефан по начин, който тутакси изпълни Елена с безпокойство. — Някой все пак трябва да отиде в Тъмното измерение, за да види какво става с Бони. Предполагам, че тъй като съм вампир, аз съм единственият, който трябва да го направи. Вие не можете да влезете в…

— Не е вярно, можем! — прекъсна го Мередит. — С тези ключове бихме могли да кажем: „Отведи ни в къщата на лейди Улма в Тъмното измерение“ или „Заведи ме при Бони!“ Защо да не стане?

— Добре — намеси се Елена. — Мередит, Мат и госпожа Флауърс могат да останат тук и да се опитат да разберат какво е „Полунощ“. От начина, по който Шиничи го каза, прозвуча като нещо лошо. Междувременно ние със Стефан ще отидем в Тъмното измерение и ще намерим Бони.

— Не! — извика Стефан. — Няма да те заведа отново в онова ужасно място.

Елена впи поглед в очите му.

— Ти ми обеща — рече, без да обръща внимание, че не са сами. — Ти ми обеща. Никога да не заминаваш никъде без мен. Без значение за колко кратко време, нито с каква цел. Ти ми обеща.

Стефан я погледна отчаяно. Елена знаеше, че той иска тя да е в безопасност — но кой свят беше безопасен сега? И двата бяха пълни с ужас и опасности.

— Както и да е — продължи и се усмихна мрачно, — ключът е у мен.

26

— Нали знаеш как се прави? — обърна се Елена към Мередит. — Пъхаш ключа в ключалката и казваш къде искаш да отидеш. После отваряш вратата и преминаваш. Това е.

— Вие тримата ще тръгнете първи — добави Стефан. — И по-бързо.

— Аз ще завъртя ключа — каза Мередит на Мат. — Ти се погрижи за госпожа Флауърс.