Последният валс на Матилда

— Е да, така е, но този дом е населен с хора, които имат определени отношения помежду си, имат си техните съперничества и неприязън. Какво става, когато не се разбираш с тях? Когато маниерите им ти се струват селяндурски, а навиците им ти действат отблъскващо? Почти сигурно е, че ще се виждаш с тях поне веднъж седмично. Няма начин да го избегнеш — те живеят и работят в твоя имот и са част от малобройното общество, изграждащо една ферма.

Джени замълча продължително, после се обърна към приятелката си.

— Знам каква е целта ти и разбирам, че искаш да ми помогнеш. Обаче това е нещо, с което трябва да се справя сама, Даян. Затова по-добре се откажи.

Двигателят на Тревър започна да вие, когато Даян превключи скоростите, за да изкачи един стръмен баир.

— Какво стана между теб и Брет?

— Нищо.

— Не ми ги пробутвай тия! Видях ви как се гледахте един друг. Между вас определено прехвърчаха искри.

— В такъв случай и ти си сляпа като мен — каза троснато Джени. — Брет може и да е обаятелен ухажор, но двамата с Чарли са излезли от един калъп — гледат само как да те използват.

— Какво общо има Чарли с тази история?

— Нищо или почти нищо. Той е приятен събеседник — това е всичко, но неговият чар не може да прикрие факта, че се стреми да се добере до Чаринга. Същото се отнася и за Брет.

Даян се намръщи.

— От къде си сигурна, че той преследва Чаринга?

— Сигурна съм, защото той сам го каза по един или друг начин — отговори Джени, като едва си поемаше дъх от негодувание. — Откакто съм пристигнала, само това го интересува. Непрекъснато ми досажда, за да разбере какви са плановете ми, ходи по петите ми и се опитва да ме убеди да не я продавам.

— Мисля, че го съдиш прекалено строго, Джен. Видя ми се доста искрен и очевидно ти означаваш много за него.

— Хм. Толкова много го интересувам, че след като ми наговори куп сладки приказки е прекарал нощта с Лорейн.

Даян така се развълнува, че почти изгуби контрол над караваната и тя потъна в един много дълбок коловоз.

— Абсолютно сигурна ли си в това?

— Тази сутрин я видях как излиза от бунгалото му. Тя с огромно задоволство ми съобщи, че са прекарали особено бурна нощ заедно, а видът й показваше, че не лъже. — Гласът на Джени трепереше от яд.

Даян беше озадачена. Този път интуицията й я подведе. Беше толкова сигурна, че той е хлътнал по Джени и тя по него. Беше напълно убедена, че Лорейн не представлява почти никаква заплаха. Нищо чудно, че Джен беше така разстроена тази сутрин.

— Съжалявам, че не се получи нищо — каза тя предпазливо. — Мислех…

— Е, сгрешила си. — Джени се изправи на седалката и скръсти ръце пред себе си, сякаш искаше да се предпази от по-нататъшни въпроси. — Трябваше да проявя по-голям разум, а не да хлътвам по първия срещнат хубавец. Направо не знам какво ме накара да оглупея така.

— Самотата? Всеки има нужда от човек до себе си, Джен. Мина цяла година. Време е да започнеш живота си отначало.

— Говориш безсмислици, Даян, и ти го знаеш — каза решително Джени. — И така съм си добре. Последното нещо, от което се нуждая, е някакъв мъж да обърква живота ми.

— И аз разсъждавах по същия начин — подметна Даян с горчива ирония. — Обаче, откакто Руфус се върна в Англия, открих, че ми липсва повече, отколкото съм предполагала. — Тя усещаше втренчения поглед на Джени, но не откъсваше очи от пътя пред себе си. — Не искам да кажа, че няма да го преживея. Всички рано или късно свикваме с положението си — добави тя безгрижно, въпреки че всъщност не мислеше точно така.

Джени помълча известно време.

— В моя случай става въпрос по-скоро за наранена гордост — каза накрая. — Предполагам, че съм се почувствала поласкана, а и в подобно уязвимо положение много лесно се оставяш да те заблудят — точно затова съм бясна.

Даян кимна със съчувствие.

— По-добре да си бясна, отколкото да се криеш в миша дупка и да ближеш раните си. Но за да възстановиш засегнатата си гордост, преди да си тръгнеш, трябва да се изправиш лице в лице с Брет.

— Знам — отговори твърдо Джени. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Даян не се подведе от престорената й решителност. Тя познаваше Джени твърде добре.

Ранното заминаване на Джени от Караджонг учуди Брет. Искаше да й обясни, че е имал снощи намерение да я изпрати до къщата, но когато най-сетне се е измъкнал от приятелите си, нея вече я е нямало. Имаше силно главоболие, а разочарованието му се усилваше от нежеланието на другите да станат от леглата, за да потеглят към Чаринга.

Търпението му почти се изчерпа, когато откри, че две момчета от аборигените бяха тръгнали на една от техните обиколки, а един от конете бе загубил подковата си. Наложи се да чака ковача на Караджонг докато подковаваше друг кон, а след като и неговият бе готов, мъжете отново бяха изчезнали и докато ги събере, загуби още половин час. В крайна сметка успя да натовари всички по камионите и когато слънцето започна да залязва зад Тжаринга, групата почти бе достигнала целта си.