Посмъртен образ

Влезе в банята и затръшна вратата след себе си. Известно време Михаил Николаевич седя неподвижно, после си наля чашка коняк и я гаврътна. Съдовете му се разшириха, ръцете се затоплиха и треперенето постепенно спря. Той отиде до вратата на банята, зад която се чуваше равният шум на пуснатия душ.

— Видя ли те някой? — попита високо.

Ксения не отговори. Може би не го чу?

— Видя ли те някой, питам? — попита той още по-високо.

— Утре ще научиш — долетя до него присмехулният глас на жена му.

Не ще и дума, помисли си Мазуркевич, утре ще науча! Ако пак някой бе видял Ксения, още утре сутринта мълвата щеше да стигне до него. Целият „Сириус“ знаеше за финансовите проблеми на неговия президент и за условието, чието спазване бе необходимо за решаването на тези проблеми.

— Кучка! — прошепна той, задавен от безсилна злоба. — Каква кучка си само!

Каменская

Настя Каменская посвети съботната сутрин на любимото си занимание. Мързелува. Още предната вечер на въпроса на мъжа си: „Какво смяташ да правиш утре?“, тя честно отговори: „Ще мързелувам.“

И ето че сега се излежаваше, сърбайки силно горещо кафе, слушаше музика и лениво размишляваше. Вярно, трябва да й се признае — размислите й все пак бяха свързани с работата. Първо, мислеше за изчезналите веществени доказателства за убийството на петнайсетгодишното момче. Отделът им се занимаваше с това убийство вече четири месеца. Второ, мислеше за стоварилото се върху тях преди два дни убийство на петима души — цялото семейство на известен московски художник-портретист. Трето, Анастасия Каменская раздразнено си мислеше, че й предстои да получи новия си комплект униформени дрехи, а за целта ще трябва да намери старите ордери, срещу които така и не бе получила униформата си миналия път. Къде беше забутала тези ордери — Настя не можеше и не можеше да си спомни, значи щеше да й се наложи да съчинява покаян рапорт за тяхното загубване.

Предстоеше й да прекара съботата и неделята в приятна самота. Съпругът й работеше в Жуковское, край Москва, беше му далеч да пътува, ето защо в случаите, когато присъствието му в института в течение на няколко дни поред бе необходимо, Алексей живееше при родителите си, чието жилище бе на десет минути пеша от института. В понеделник трябваше да започне поредната важна международна конференция по проблем, по който докторът на физико-математическите науки професор Алексей Чистяков бе смятан за един от водещите специалисти, и естествено сега трябваше да работи денем и нощем — да подготвя своя доклад и да се занимава с маса организационни въпроси.

Друг повод за размисли бе търсенето на отговор на дежурния въпрос, който тя си задаваше всяка сутрин вече четири месеца: „Правилно ли постъпих, като се омъжих?“ В дните, когато в съзнанието й се оформяше отрицателен отговор, Настя кипеше от нерви, проклинаше целия свят и самата себе си. Но трябва да признаем — тези дни не бяха много. Днес, в събота, 16 септември 1995 година, отговорът бе положителен и това веднага повдигна настроението й и дори й вдъхна известна бодрост.

След като се излежава докъм дванайсет, Настя се прехвърли да мързелува в кухнята, където се настани уютно в едно кътче, приготви си пържени филийки с кашкавал и като се загърна в топлия пеньоар, пристъпи към втората серия, която се състоеше от две чаши кафе и една — портокалов сок. В съответствие със съставения пак от нея график смяташе да мързелува докъм четири часа, след което възнамеряваше да започне работа върху аналитичната справка за убийствата и изнасилванията в Москва. Такива справки тя подготвяше всеки месец до двайсето число.

Засега всичко вървеше по план. След като успешно помързелува до четири без петнайсет, Настя започна със съжаление да се сбогува със сладостното безделие. Извади от чантата си донесените от службата материали и взе да ги сортира на такива, които бе достатъчно просто да прочете и да вкара в компютъра като кратки резюмета, и на такива, чиито сведения трябваше да се вкарат в компютъра изцяло. В четири и десет телефонен звън прекъсна това нейно занимание.

— Настася, приготви се, след малко при теб ще дойде Коротков — каза й полковник Гордеев с тон, недопускащ възражения. — Днес свърши денонощното му дежурство, в девет е ходил на оглед на труп, мотал се е там до три часа, вече спи в движение. Ще ти предаде всички материали, а той ще отиде да поспи поне два часа. През тези два часа ти обмисли всичко, което Юра е успял да измъкне оттам за половин ден. Разбра ли ме?

— Разбрах, Виктор Алексеевич. А чий е трупът?

— На Алина Вазнис.

— Чий?!

— На Алина Вазнис. Киноактрисата. Не си ли работила още в кинаджийските среди?

— Засега не.

— Там са едни гадости… С една дума — нищо приятно. Единственото светло петно е, че Вазнис е снимала постоянно в киноконцерна „Сириус“, а там началник на службата по безопасност е наш бивш колега — Владислав Николаевич Стасов. Познаваш ли го?

— Малко.

— Той е човек, приличен във всяко отношение, но с характер. Постарай се да намерите общ език.