Посмъртен образ

В девети клас Андрей си счупи ръката и докато не му свалиха гипса, не ходеше на училище. Идваше да го види само един човек — Мишка Татосов. Противоречиви чувства разкъсваха душата на Андрей — омразата към Миша и благодарността, задето той го посещаваше. Веднъж Миша дойде вечерта, когато майка му си беше вкъщи. От приличие тя влезе при момчетата, донесе им чай с пирожки, размени две-три незначителни фрази с госта и… остана при тях. Седя в стаята на Андрюша цели два часа и весело си бъбри с Миша, смя се на шегите му, и тя разказа няколко вица, като при това гледаше не към сина си, а към Миша.

Когато гостът си тръгна, майка му го изпрати, затвори вратата след него и се върна при сина си.

— Какво приятно момче! — каза тя. — Защо идва толкова рядко у нас? Кажи му да се отбива по-често.

Гняв избухна в душата на Андрей.

— Ти никога не седиш при мен два часа — упрекна я той. — И никога нищо не ми разказваш. С какво Миша е по-добър от мен?

— Топъл е. По човешки топъл и много добър. С него човек се чувства добре.

— А с мен хората зле ли се чувстват?

— Синко, та ти никого не слушаш. Никой не ти е интересен — освен самия ти.

Оттогава омразата му стократно се усили. Андрей реши, че Мишка Татосов му е отнел обичта на майка му. Баща му ги бе изоставил отдавна, майка му беше красива млада жена и естествено се виждаше с разни мъже. Някои им идваха на гости, но Андрей никога не ревнуваше от тях. Една голяма жена трябва да си има голям мъж — това не будеше никакви съмнения у него. Но похвалата й за Мишка бе съвсем друго нещо. За майка му на този свят трябваше да съществува само едно момче — самият той. А не Мишка Татосов.

Завършиха училище и продължиха в различни институти. Андрей — във ВГИК, Михаил — в медицинския. Продължаваха да живеят в един и същи район и често се срещаха по улиците или в магазините. На двайсет и шест години Смулов се ожени за момиче, в което беше безумно влюбен, и при една такава случайна среща запозна жена си с Татосов. Мишка, негов връстник, по това време вече беше започнал да оплешивява и със своя дребен ръст и дълбоките си бръчки приличаше на някакъв чичко. Но очите му грееха все така весело, а гласът му бе кадифен и привлекателен.

Година и половина след сватбата съпругата на Андрей му съобщи, че го напуска, за да заживее с Татосов.

— Ама защо? — крещеше Смулов и с усилие сдържаше яростните си сълзи. — Какво толкова не ти харесах? С какво Мишка е по-добър от мен?

— С всичко — уморено отвръщаше Галина. — Ти си студен егоист, искаш от хората само едно: да ти се възхищават, да изпадат във възторг пред твоята красота и талант. Хората са ти нужни само за това. Използваш ги, за да се оглеждаш в тях като в огледало и да се любуваш на своето превъзходство. Искаш да те гледат в устата, а ти да ги подритваш. Искаш да те обичат, да те обожават, но не искаш да даваш нищо в замяна на това.

— А той какво дава в замяна?

— Всичко. Отдава се целият. Готов е да слуша хората, да им съчувства, да ги утешава, да им помага — дори да са му съвсем чужди. Топъл е, душевно топъл, разбираш ли? С него е леко и хубаво. А с теб — студено и неуютно. Аз измръзнах, докато живях с теб. Способен ли си да разбереш това?

Не беше способен. Той страстно желаеше около него да има хора, които да го обичат, за които да бъде привлекателен. Искаше да бъде в центъра на вниманието им. А наоколо му бе пусто.

Галина се събра с Татосов, а след няколко месеца Михаил я изостави. Намерил си ново гадже, още по-красиво от Галина. Смулов очакваше, че Галина ще се върне, готвеше се отначало да я унижи, хубавичко да й натрие носа, а после да прояви благородство и да я приеме в прегръдките си. За щастие, мислеше си, не сме разведени. Но кой знае защо, тя не се върна.

Смулов сам отиде при родителите й, занесе цветя и бонбони и предложи на жена си да се върне.

— Не — поклати глава тя.

— Но защо?

— Ще чакам. Може той да ме повика обратно.

— Няма да те повика! Има си нова мадама, а след нея ще има друга и така нататък…

— Нищо. При него ще се върна, ако ме повика. А при тебе — не.

Любовта му към Галина се изпари доста бързо. Омразата му към Татосов бе още жива, пускаше корени все по-дълбоко и по-дълбоко в душата му, разцъфтяваше и укрепваше. Смулов започна да снима първия си филм, вложи в него цялата си болка. Двамата главни герои страшно приличаха на него самия и на Миша Татосов. Мрачен красавец, когото никой не разбира и всички подозират, че е извършил убийството, и весел, добродушен, грозноват симпатяга, когото всички обожават и който в края на краищата се оказва истинският убиец — жесток и дълбоко безнравствен. Филмът стана хубав и донесе на Смулов популярност. Но в душата на Андрей нищо не се промени. Той все още не разбираше защо никой не го обича, защо жените толкова бързо и с такава лекота се разделят с него, защо наоколо му цари такава пустота. А той толкова силно искаше да го обичат…