Потрес

Хана се сви на стола си; не искаше да поправи грешката на баща си. Технически погледнато, най-добрата й приятелка беше Кортни Дилорентис, момичето, което се беше представило за Алисън; тя от своя страна бе принудена да заеме мястото на Кортни в психиатричната клиника. Но историята беше твърде заплетена, за да навлиза в подробности.

— 

Наистина чух нещо за това. — Госпожа Ригс погледна съчувствено Хана. — Горкичката. Добре ли се чувстваш вече?

Хана сви рамене. Донякъде се чувстваше добре… а донякъде, не.

Може ли човек да преодолее подобна случка? На всичкото отгоре на сцената се беше появил и нов А., който знаеше за Табита, за палавите снимки на Хана, направени от Патрик, фотографът, който й беше обещал да я направи модел, а всъщност просто се опитваше да я вкара в леглото си, и за срещите с Лиъм. Всяко едно от тези неща можеше да съсипе живота й — и

кампанията на баща й. Слава Богу, че А. не знаеше за инцидента от миналото лято.

Госпожа Ригс погледна часовника си.

— Том, закъсняваме за обсъждането на стратегията.

— Ти тръгвай, аз идвам след минутка — отвърна господин Мерин.

Госпожа Ригс махна с ръка на момичетата и се запъти по посока на „Годината на заека“, изискания китайски ресторант.

Господин Мерин остана до тях и когато госпожа Ригс се отдалечи на достатъчно разстояние, той погледна Кейт и Хана.

— Дръжте се мило с госпожа Ригс, ясно ли е? — промърмори той.

Хана се намръщи.

— Аз се държах мило!

— Аз винаги се държа така, Том — додаде Кейт с обидено изражение на лицето.

— Знам, знам, момичета, продължавайте все така. — Очите на господин Мерин се разшириха. — Тя дава големи суми за благотворителност и е изключително влиятелна. Нуждаем се от средствата й, за да излъчваме рекламите ни из целия щат. Те могат да се окажат от решаващо значение за загубата или победата ни. — Баща й забърза подир госпожа Ригс, а Кейт се запъти към тоалетната. Хана отново се загледа в преминаващите покрай тях хора, раздразнена от това, че баща й я беше поучавал като някое непослушно шестгодишно хлапе. Откога Хана имаше нужда от урок как да се държи мило със спонсорите?

Откъм магазина на Армани се появи една фигура и Хана се изпъна. Погледна към къдравата коса на момчето, към квадратната му челюст, късата подстрижка и изтърканото кожено яке. В гърдите й се надигна вълнение. Това бе Майк Монтгомъри, бившето й гадже. Тя се стараеше да го избягва след партито по случай поставянето на „Макбет“, когато той бе поискал да се съберат отново, а тя го беше отрязала. Но тази вечер Майк определено изглеждаше възхитително.

Хана го повика по име. Майк вдигна поглед и се усмихна. Докато се приближаваше към нея, Хана подръпна копринената си блуза така, че да се покаже част от презрамката на сутиена й и бързо погледна към отражението си в гърба на айпода. Кестенявата й коса бе лъскава и гъста, очната й линия бе перфектна.

— Здрасти. — Майк се облегна на лакти върху масата. — Провеждаш кампания, а?

— Да. — Хана кръстоса кокетно крака, а стомахът й се сви нервно. — А ти… пазаруваш? — Направо й се искаше да си удари шамар заради глупавия въпрос.

Майк вдигна чантичката от „А/Х“.

— Купих си онзи черен пуловер, който двамата с теб гледахме преди време.

— Който те вталява? — Хана нави кичур коса около пръста си. — Много добре ти стои.

Майк се усмихна и на бузите му се появиха трапчинки.

— Благодаря — отвърна срамежливо той.

— Майк?

Майк подскочи, като хванат на местопрестъплението. Дребничка девойка с дълга, тъмнокестенява коса, овално лице и големи кукленски очи стоеше зад него.

— 

Ето къде си бил — изчурулика тя.

— О, здрасти! — Гласът му премина във фалцет. — Ъ-ъ-ъ, Хана, познаваш ли Колийн? Моята… приятелка?

Хана се почувства така, сякаш Майк я е ритнал в гърдите. Разбира се, че познаваше Колийн Бебрис — та двете от векове посещаваха едно и също училище. Но тя беше негова… приятелка

? Колийн беше от типа подмазвачки, които се опитваха да бъдат приятели с всички. Навремето Колийн си беше поставила целта да стане най-добра приятелка с Мона и Хана, макар да бе с две години по-малка от тях и напълно смотана. Двете я караха да им води записки по латински, когато бягаха от училище, за да ходят да пазаруват, да оставят дрехите си на химическо чистене и да къмпингуват цял уикенд пред магазина на „Епъл“, за да не се налага да чакат на опашка за последния модел айпод. Накрая Колийн схвана намека и вместо това започна да се размотава с участниците във Фестивала на Шекспир. Но винаги, когато срещаше Хана и Мона в коридора, тя им се усмихваше широко и когато се разминаваше с тях, подхвърляше „Мляс, мляс!“, Мона смушкваше Хана и промърморваше „Не, не!“

— Радвам се да те видя — каза тя със свито гърло.

Внезапно смутена, тя тикна един флаер в лицето на Колийн.

— Гласувай за Том Мерин.

— О, Хана, не съм достатъчно голяма, за да гласувам. — Гласът й прозвуча наистина съкрушено, сякаш Хана не се опитваше просто да поддържа разговора. — Но баща ти е страхотен. Онзи Уилкинсън изглежда като голям дръвник, не мислиш ли? А синът му е такъв играч.