Прелестен хаос

— Шегуваш се, нали?

— Не, напротив.

Седях срещу нея на масата в столовата и разбърквах леда в содата си със сламка. Нещата не вървяха на добре.

— Как изобщо ти хрумна, че мога да поискам да отида на техните тъпи танци?

— За да танцуваш с мен — казах аз и я погледнах с престорено жален поглед.

— Мога да танцувам с теб в стаята си — протегна ми тя ръка. — Всъщност, я ела! Мога да танцувам с теб веднага, тук.

— Не е същото.

— Няма да дойда.

— Тогава ще отида с някого другиго.

Очите й се присвиха.

— Като Ама.

Тя поклати глава.

— Защо си се заинатил толкова за това? И не ми минавай с номера за танцуването.

— Това е последният ни шанс.

Беше облекчение да се тревожим за нещо толкова безобидно като някакъв гаф по време на танците, а не за унищожението на света, например. Почти бях разочарован, че Ридли не е наоколо, за да съсипе бала със стил.

Накрая Лена се съгласи, въпреки че продължаваше да ми е сърдита. Не ми пукаше. Щях да направя всичко възможно, за да я убедя. Както се развиваха събитията, не бях сигурен, че някога въобще щеше да има други танци в гимназия „Джаксън“.

* * *

Седяхме на затоплените метални скамейки на стадиона и похапнахме обяда си сред това, което се предполагаше да бъде студен декемврийски ден. С Лена не искахме да се срещаме с мисис Инглиш, а Линк не искаше да попадне пред погледа на Савана, така че това място бе станало нашето убежище.

— Все още смяташ да дойдеш утре, нали? — попитах аз, като метнах коричка хляб от сандвича си към Линк. Утре вечер бе Снежният бал и като имах предвид настроението и на Линк, и на Лена, шансът да се доберем до него бе петдесет на петдесет.

— Разбира се. Само още не съм решил дали да изправя косата си да стърчи нагоре или не. Нямам търпение да видиш новия ми смокинг — отвърна той и метна коричката обратно към мен.

— Почакай да видиш моя — каза Лена, докато сваляше ластика от китката си и връзваше косата си на конска опашка. — Решила съм да нося палто и ботуши, както и чадър, в случай че някой реши да изсипе цялата киша от Кишавия бал върху мен.

Изобщо не се опитваше да прикрие сарказма в гласа си.

Така се държаха и двамата, откакто ги убедих да отидем на бала.

— Добре де, може и да не идвате с мен. Но това може да са последните танци в Гатлин — или където и да е. И аз ще отида.

— Престани да го казваш. Няма да са последните танци — изнерви се Лена.

— Деца, деца… Без драми и паника! — Линк ме бутна малко по-силно от нужното по рамото. — Ще бъде страхотно. Лена ще оправи всичко.

— Така ли? — усмихна се леко тя. — Май Джон те е ухапал по-дълбоко, отколкото е трябвало.

— Сигурно. Нямате ли някакво заклинание от типа „Нека тези танци не се провалят“? — попита свъсено Линк, който определено бе потиснат след изчезването на Ридли. — О, не, чакай, нямате. Защото те ще са гадни, независимо какво заклинание ще им направиш.

— Защо не пробваш със заклинанието „Оставам си вкъщи и си затварям устата“? След като ти ще водиш Савана Сноу на бала — троснах му се аз, докато сгъвах опаковката на сандвича си.

— Тя ме помоли!

— Тя те покани и на купона след мача и виж как добре се развиха нещата.

Не започвай с това, Итън.

Да, знам, но е вярно.

Лена ме погледна многозначително.

Само го караш да се чувства по-зле.

Повярвай ми, Савана се справя с тази задача по-успешно.

Линк въздъхна.

— Къде е според теб?

— Кой? — попитах аз, макар че и двамата знаехме за кого говори.

— Сигурно създава хаос и проблеми някъде точно в момента.

Лена сгъваше грижливо торбичката от обяда си на по-малки и по-малки квадратчета.

— Определено създава проблеми.

Звънецът удари.

— Така е по-добре — каза тихо Линк и се изправи.

— Определено по-добре — съгласих се аз.

— Можеше да бъде много по-зле, предполагам. Не че съм си падал по нея, или нещо такова. Не е като да съм бил влюбен.

Не бях сигурен кого се опитваше да убеди, но той пъхна ръце в джобовете си и тръгна през игрището, преди да кажа нещо.

— Да, утре определено ще е гадно за него — стиснах аз ръката на Лена, но я пуснах, преди да ми се замае главата.

— Чувствам се толкова зле за него — каза тя. Спря за миг и обви ръце около кръста ми.

Притеглих я към себе си и тя отпусна глава на гърдите ми.

— Знаеш, че съм готова на всичко за теб, нали?

Усмихнах се.

— Знам, че си готова дори да дойдеш на тъпите танци заради мен.

— Да, готова съм. И ще дойда.

Целунах я по челото. Държах устните си, долепени до кожата й, колкото бе възможно, преди да започне да ми става лошо.

Тя вдигна очи към мен.

— Може пък и да успеем да направим утрешния ден забавен. Да накараме Линк да забрави братовчедка ми поне за малко.

— Точно за това говоря.

— Имам идея. Нещо, което да помогне на разбитото линкубиско сърце.

Краят на конската й опашка започна да се къдри.

Тръгнахме заедно през игрището. Така се надявах наистина да имаше заклинание не само за разбити сърца, но и за разбити души.

12.XII

Кишавият бал