Преследвана

— Да, вече знам за онези гадни хлапета, дето се опитаха да ме ухапят миналия път, когато бяхме тук. Не мога да си спомня всичко, което се случи тогава, но това го помня ясно — той бръкна в джоба на страхотните си дизайнерски дънки и извади един страховито изглеждащ черен револвер с къса цев. Вдигна го към очите ми и каза гордо. — На татко е. Имам и допълнителни амуниции. Ако ми налетят отново, ще мога да застрелям тези, които вие не успеете да убиете.

— И ходиш по улиците със зареден пистолет в джоба!

— Спокойно, Зо. Спуснал съм предпазителя. И първото гнездо е празно. Не съм идиот.

Ерик изсумтя подигравателно и Хийт веднага присви очи. Реших да се намеся, преди да започнат да се бият в гърдите, и заговорих бързо, като се целех в изпълнения с тестостерон въздух между тях.

— Те вече не ядат хора, Хийт. Няма да се наложи да убиваш никого. Когато казах, че се тревожа за теб, имах предвид гарваните.

— Ето, че тя отговори на въпроса ти. Кажи сега, за каква банда говореше?

Хийт сви рамене.

— По новините говорят само за това. Естествено, електричеството непрекъснато спира и кабелната цял ден я няма никаква, както и телефоните. Но навсякъде тръбят, че снощи към полунощ някаква шайка се развилняла из Мидтаун. Устроили си истински Хелоуин. Чера Кимико от «Фокс Нюз» го нарече «кървава баня». Ченгетата не успели да реагират навреме заради бурята. Онези започнали да избиват хората по улиците, което побъркало всички, защото в онзи богаташки квартал досега не бяха виждали улична банда. Така че богатите дебелаци си изкарали акъла. Когато последния път гледах новини, всички крещяха, че трябва да извикаме Националната гвардия въпреки уверенията на полицията, че вече всичко е под контрол — той замълча за момент и аз почти видях как се въртят зъбните колела в мозъка му. — Хей, става дума за Мидтаун! Където се намира училището за вампири — той премести поглед от мен на Ерик и обратно. — Значи не е била банда. Били са онези адски птици.

— Умник — измърмори Ерик. — Да, наистина са били те. Атаката им започна, докато бягахме от «Дома на нощта» побързах да кажа, преди двамата да се счепкат отново. — Изобщо ли не са споменали, че хората са нападани от странни същества?

— Не, казаха, че това, което вилнее из района и реже гърлата на хората, е банда. Това ли правят тези… гарвани?

В главата ми изникна споменът за един от тях, който ме атакува в «Дома на нощта» и за малко не изпълни видението на Афродита за смъртта ми. Той се опита да ми пререже гърлото, при това още преди той и другите изроди да си върнат напълно физическите тела. Потръпнах от ужас и казах:

— Да, изглежда, правят точно това. Всъщност не знам много за тях. Баба знае повече, но те предизвикаха катастрофа…

— Баба ти е катастрофирала? Ох, Зи, много съжалявам! Добре ли е сега? — Хийт се разстрои искрено. Той много обичаше баба, беше идвал с мен във фермата й с лавандула толкова пъти, че не бих могла да ги преброя.

— Ще се оправи. Трябва да се оправи — казах убедено аз. — Монахините бенедиктинки се грижат за нея в подземието на манастира, онзи на ъгъла на «Луи» и Двайсет и първа.

— Подземие? Монахини? Не трябва ли да е в болница?

— Беше, преди Калона да възкръсне и гарваните да възвърнат своите шибани наполовина човешки, наполовина птичи тела.

— Наполовина хора, наполовина птици? Б-ррррр, побиват ме тръпки — лицето му се изкриви от отвращение.

— По-лошо е, отколкото си го представяш. И са много големи. Огромни. Трябва да ме изслушаш внимателно, Хийт. Калона не е човек, той е паднал ангел.

— Като казваш «паднал», имаш предвид, че вече не е готин пич с бели криле и арфа в ръцете?

— Има криле, но неговите са черни — обади се Ерик. — И не е готин пич. Всичко, което знаем за него, говори, че винаги е бил зъл.

— Не, невинаги — добре, де, устата ми го изрече, не мога да го отрека, но аз не го мислех. В същия момент двамата срещу мен изсумтяха. Усмихнах се нервно и се опитах да обясня: — Ами… според баба Калона някога е бил ангел, затова… предположих, че е бил добър. Имам предвид, отдавна.

— Аз мисля, че трябва веднъж завинаги да приемем, че е лош. Сто процента лош — каза Ерик.

— Снощи бяха избити много хора. Не знам броя им, но това е гадно. И ако зад тази касапница стои Калона, аз съм съгласен, че е зъл — каза твърдо Хийт.

— Добре, де, предполагам, че сте прави.

Какво ми ставаше, по дяволите! Знаех по-добре от всички тук колко зъл беше Калона. Бях почувствала черната му мощ. И знаех, че Неферет е в комбина с него. Двамата бяха толкова близки, че заради него тя обърна гръб на Никс. Това можеше да се нарече по един-единствен начин: ЗЛО.

— Чакай, чакай, за малко да забравя! — извика Ерик и се върна при стола.

Аз и Хийт го последвахме. Ерик се наведе и извади от сянката до стола чудовищно огромния радиокасетофон CD-комбайн. — Да видим дали няма да хванем нещо.

Започна да върти грамадните метални копчета и много скоро чухме Осми канал. Въпреки пращенето гласът на говорителя, сериозен и забързан, се чуваше ясно: