Приятна вечер

Спря, когато видя Джош Прескът под лампите край басейна, сърцето й подскочи. Тогава забеляза, че се е навел, за да помогне на Маги да излезе от водата. Видя как Маги излъчва секс с цялото си същество. Наблюдава ги известно време как си приказват, след това Маги хвана Прескът за ръката и го отведе в цъфналите храсти.

Без да се безпокои повече, че Прескът може да я залови, Анита бързо изтича до служебния вход. С дубликата от ключа си отвори и влезе в тъмния коридор, който водеше към кухните.

Отвори вратата и надникна. Чу тракане на чинии и прибори и предположи, че двамата сервитьори подготвят подносите за закуска, но къде беше Доминик, третият готвач?

Тя се промъкна в полутъмната кухня и погледна към осветения офис на главния готвач. Видя Доминик да чете, седнал зад бюрото.

С бързи стъпки стигна до склада. Вдигна капака на сандъка с брашно и с гребката направи дупка в средата. Постави голямата бомба, натисна я леко и задъхана я зарови в брашното. Внимателно заглади повърхността, припряно избърса ръцете си в една кърпа до сандъка и ловко се измъкна от склада.

Тъкмо прекосяваше дългата кухня, когато телефонът в стаята на главния готвач иззвъня. Тя се затича безшумно и стигна до вратата в момента, в който единият от сервитьорите влезе в помещението. Той не погледна към нея, а забърза към офиса на главния готвач.

Чу Доминик да казва:

— Печена шунка с яйца за апартамент номер шест… — и тичешком се спусна по коридора, през служебния изход и оттам — в душната нощ навън.

Колко ли щеше да се забави Прескът, преди да се върне в хотела?

Тя бързо заобиколи сградата и изтича по стълбите пред парадния вход. Фоайето бе пусто. Нощният портиер не се виждаше никъде. Тя влезе, огледа се трескаво наоколо къде да скрие малката бомба. В единия край на фоайето видя огромна дървена статуя, изобразяваща мексиканка.

Жан Дюлак я бе открил в едно затънтено село в Мексико. С огромните си познания в областта на антикварните предмети той разпозна, че работата е от периода на Кортес и я купи. Сега тя стоеше на лично място във фоайето.

Анита притича до нея. Намери вдлъбнатина между гърдите на жената. Малката бомба направо лепна за вдлъбнатината, сякаш бе направена за това място.

Един завален мъжки глас каза.

— Тя е хубавица, маце, но ти си по-хубава.

Сърцето на Анита затупа бързо-бързо. Ръката й се вкопчи в дръжката на камата, скрита под фланелката й.

Някакъв дебел, белокос мъж седеше в дълбоко кресло и я наблюдаваше. Лицето му бе зачервено и изглеждаше полузаспало.

— Ти откъде се взе? — попита той.

Потискайки паниката си, Анита каза:

— Аз съм от чистачките.

— Хубава си. Аз май трябва да си лягам. — Той с мъка се надигна от стола и тръгна към нея с несигурна крачка. Явно беше, че е много пиян.

Тя се промуши край него и се втурна към изхода на хотела.

— Хей! Не бягай! — викна и мъжът. — Какво ще кажеш за една целувчица?

Но тя вече се бе спуснала по стълбите и тичаше в нощта, тъй както никога дотогава не бе тичала. Когато стигна до портата на парка и се спусна по булеварда, чу познат глас.

— Анита!

Спря се и погледна назад.

От сенките излезе един очукан Линкълн и спря до нея.

В него ухилен седеше Мануел.

— Чаках те — каза той. — Всичко наред ли е?

— Да, — потрепери тя. — Обещах, че ще го направя и го направих!

— Качвай се — рече Мануел и отвори предната врата. — Страхотна жена си!

Тя заобиколи колата и седна до него.

— Педро? Имаш ли още новини? — попита тя.

Мануел я потупа по коляното.

— Идвам направо от болницата — излъга той. — Всичко върви много добре. Говори се, че вдругиден щели да преместят мъжа ти в болницата на затвора. Той отказва да им съобщи каквото и да било. Мисли само как да те предпази. Чудесен младеж, а и ти си фантастична девойка.

— Наистина ли толкова се е подобрило състоянието му?

— Казвам ти това, което е. Сега ми разкажи за бомбите.

Докато я караше обратно към дома й, Мануел изслуша какво е направила с двете бомби. Гласът й бе неуверен, а по лицето й се стичаха сълзи на облекчение. Той я слушаше и кимаше одобрително, но едновременно с това го измъчваше съвестта, задето я мами.

Но през цялото бреме си мислеше: пет милиона долара! Колко неща можеше да направи с такава сума! Мислеше си и за Фуентес. Да дадат на един толкова кух, ненужен човек един милион долара, бе направо безсмислено. Не, пет милиона е по-добре от четири милиона. Когато му дойдеше времето, щеше да се отърве от Фуентес — един бърз удар и в морето. Ще бъде съвсем лесно.

Като спря пред дома на Анита, той я потупа по ръката.

— Ще свършим работата утре вечер. Ще дойдем около полунощ и тук ще обмислим плановете за последен път. Ясно?

Тя сграбчи ръката му в двете си ръце.

— Да. Утре вечер. — Замълча, след това продължи. — Приятелю, аз ти имам доверие. Известен си като човек на думата. За мен парите нямат никакво значение. Искам само мъжа си Педро. Имам ти пълно доверие.

Мануел усети, че към устата му се надига горчилка. Преглътна и лицето му се сгърчи, докато я тупаше по ръката.

— Разчитай на мен — рече й той, но не можа да я погледне в очите. — Съпругът ти ще си дойде при теб. Значи утре вечер, в полунощ.