Приятна вечер

Приятел? Този човек на безчестието ме нарича приятел, помисли си Фунтес.

— Мисля си за парите — каза той, като се опита да изобрази усмивка. — Мисля си какво ли ще е да притежавам милион долара.

— Да — каза спокойно Мануел, — но първо ще трябва да пипнем парите. Не е ли така, приятел?

В заспалия мозък на Фунтес се появи една мисъл. Той ще има пистолет. Няма да сваля поглед от Мануел по време на пътувнето до Хавана. Когато наближат светлините на пристанището, ще застреля Мануел. Имаше достатъчно опит с кораби, за да акостира до пристана. На борда щеше да има пет милиона долара. След това ще застреля Уорънтън, ще зареже кораба на пристана и ще изчезне с този огромен откуп!

Трябва внимателно да обмисли всичко това още веднъж, но имаше още време.

Пет милиона долара!

Лицето му светна, докато казваше:

— Да, ти си прав. Първо трябва да докопаме мангизите.

* * *

Ед Хедън седеше на ъгловата маса в ресторанта за морски деликатеси, когато дойде Брейди.

Салонният управител се приближи до тях.

— Поръчай си кралски скариди с къри — посъветва го Хедън. — Много са вкусни.

Брейди рече, че кралските скариди с къри прекрасно го устройват. Хедън поръча още едно сухо мартини за себе си и уиски с лед за Брейди.

Веднага след като управителят се отдалечи, Хедън погледна въпросително Брейди.

— Какви са новините?

— Довечера ще направим големия удар — каза Брейди. — Изглежда сигурна работа. Първо сейфа, сетне диамантите на Уорънтън. А после какво ще правим?

— Ти изпипа ли всичко докрай?

— Казах ти: всичко е сигурно.

— И аз съм изпипал всичко до най-малките подробности — увери го Хедън. — Лу, довечера ще направим наистина голям удар.

Двама сервитьори дойдоха и сервираха кралските скариди. По изражението на лицето на Брейди, надвесил се над чинията, Хедън разбра, че по-нататъшните опити за делови разговор ще бъдат само губене на време.

Двамата мъже обядваха в пълно мълчание. От време на време, Брейди силно сумтеше от задоволство. Накрая, когато се наяде, той се отпусна назад, избърса устата си със салфетка и се усмихна.

— Това ядене бе дяволски добро, Ед.

— Не можеш ли да насочиш лакомия си мозък към работата? — попита Хедън.

— Нека си поръчаме ябълково суфле — каза Брейди. — Умирам си за ябълково суфле.

Хедън вдигна рамене и поръча две ябълкови суфлета. Докато ги чакаха, Брейди почисти зъбите си с клечка за зъби и тихо си затананика. Хедън едва успяваше да сдържа нетърпението си.

Чак след като сервираха кафето и коняка, можеше да се приказва с Брейди.

— Както ти казах, аз съм готов с моята част. Говорих с Кендрик. Той ще се заеме с цялата сделка. Сега, щом вече зная, че ще направим довечера големия удар, ще го предупредя да изпрати своя човек във вилата ти. След като пипнеш стоката, се връщаш във вилата. Човекът на Кендрик ще вземе плячката и с това свършват проблемите ти. Кендрик ме увери, че ще прибере стоката на такова място, където никой не може да я открие. Когато нещата се поуспокоят, ще продадем стоката. Може да минат два месеца, преди да си получим мангизите, но не повече.

Брейди направи гримаса.

— Ами ако Кендрик заяви, че никога не е виждал плячката? На този дебелак му нямам никакво доверие.

Хадън се усмихна мрачно.

— Имам достатъчно компромати за Кендрик, за да го изхвърля от бизнеса и да го пратя зад решетките. Бъди спокоен, ще си получим парите.

Брейди кимна.

— Добре. Щом ти го казваш, значи ще си получим парите.

— Веднага след като предадеш плячката, се връщаш в инвалидната количка. Ще останеш в хотела още два дена. Ще има проверка, но ченгетата изобщо няма да те заподозрат. Документите ти са перфектни. След два дена, напускаш. Съгласен ли си?

— Да. Разбирам. Кога ще си получа парите, Ед?

— Кеднрик ще внесе дела ти по твоята сметката в швейцарската банка до два месеца.

— А какво ще стане с парите за Баниън — петдесетте хиляди долара?

— Той също ще трябва да почака.

— Слушай, Ед — каза Брейди настойчиво. — Този човек наистина се нуждае от парите. Болен е, в последната фаза на неизлечим рак и има бавноразвиващо се дете, за което иска да се, погрижи. За да съм сигурен, че той ще даде максималното, на което е способен, искам да му обещая, че ще получи дела си веднага след като свърши работата. Ще дадеш ли парите?

— За какво толкова труд? Кой го е еня за някого си там? Ако искаш да му помогнеш, Лу, ти му плати — измърмори Хедън.

— Щях да го направя, ако можех, но изглежда, че никога няма да разполагам с достатъчно пари — каза Брейди. — Хайде, Ед. Какво са петдесет хиляди за теб? За да не развалим тоя сладък бизнес заради някакви си петдесет хиляди, искам да обещая на Баниън, че ще му платим веднага след като свършим работата и искам да изпълня обещанието си.

— За моя сметка?

— Ти ще получиш осем милиона, а може би и повече. За бога Ед, прояви малко човечност.

Хедън помисли, сетне вдигна рамене.