Принцеса с часовников механизъм

Стаята беше пълна с ярка светлина. Факлите горяха силно и мястото сякаш бе обляно със слънчеви лъчи, така че Теса съвсем ясно можеше да види каква бъркотия бяха оставили след себе си — дрехите им бяха пръснати по пода и леглото, чергата пред камината беше намачкана на топка, чаршафите — омотани около тях. От другата страна на невидимата стена стоеше позната фигура в елегантен тъмен костюм, пъхнала палец в колана на панталоните си. В очите с котешки зеници играеха развеселени пламъчета.

Магнус Бейн.

— Може би няма да е лошо да станете — каза той. — Останалите всеки момент ще пристигнат, за да ви спасят, и предполагам, че бихте предпочели да сте облечени, когато това стане. — Той сви рамене. — Поне лично аз бих предпочел, но пък аз се славя с изключителната си срамежливост.

Уил изруга на уелски. Той също се беше надигнал със завивката — увита около кръста му. Опитваше се, доколкото може, да прикрие Теса от погледа на Магнус. Естествено, беше без риза и на ярката светлина младата жена съвсем ясно видя къде загарът на ръцете и лицето му отстъпва място на по-бледата кожа на гърдите и раменете му. Белегът с форма на звезда върху рамото му сякаш грееше и тя забеляза как Магнус го поглежда с присвити очи.

— Интересно — подхвърли той.

Уил издаде нечленоразделен звук на възмущение.

— Интересно? В името на Ангела, Магнус...

Магьосникът го изгледа накриво.

— Ако бях друг човек, сега щях да имам много да ви казвам — заяви

той.

— Оценявам сдържаността ти.

— Много скоро няма да е така — кратко рече Магнус.

След това вдигна ръка, сякаш за да почука на вратата, и докосна невидимата стена, която ги разделяше. Отстрани беше като да гледаш как някой потапя ръка във вода — от мястото, където се бяха допрели пръстите му, тръгнаха вълнички, а после стената се плъзна настрани и изчезна в дъжд от сини искри.

— Дръжте. — С тези думи той подхвърли до леглото завързана кожена торба. — Донесох ви бойно облекло. Помислих си, че навярно ще ви трябват дрехи, но не си давах сметка точно колко.

Теса го изгледа свирепо иззад рамото на Уил.

— Как ни откри тук? Откъде знаеше... Кой друг е с теб? Те добре ли са?

— Да. Голяма част от тях. И в момента претърсват това място за вас. А сега се облечете — отвърна той и се обърна с гръб, така че да не ги притеснява.

Засрамена, Теса вдигна торбата от пода и порови из нея, докато не намери бойното си облекло. След това, увила чаршафа около себе си, изтича зад китайския параван в ъгъла на стаята.

Не погледна към Уил — просто не беше в състояние. Как би могла, без да помисли за онова, което бяха направили? Дали беше ужасен, неспособен да повярва, че са сторили нещо такова, след като Джем...

Тя яростно навлече бойното облекло. Слава богу, че за разлика от роклите, то можеше да бъде облечено без чужда помощ. През паравана чу как Магнус обяснява на Уил, че с помощта на магия и изобретателност двамата с Хенри успели да създадат Портал, който да ги прехвърли от Лондон в Кадер Идрис. Макар да различаваше единствено силуетите им, Теса видя как Уил кима облекчено, докато Магнус изреждаше онези, които бяха дошли с него — Хенри, Шарлот, братята Лайтууд, Сирил, Софи, Сесили, Бриджет и няколко Мълчаливи братя.

При споменаването на сестра му, Уил започна да се облича още по -бързо и докато Теса се появи иззад паравана, той вече беше в пълно бойно облекло, беше си завързал ботушите и тъкмо закопчаваше колана с оръжията. При вида й по лицето му се разля предпазлива усмивка.

— Останалите се пръснаха из тунелите, за да ви намерят — каза Магнус. — Разбрахме се да си дадем половин час за това, след което да се съберем в една от централните пещери. Ще ви дам минутка да... се окопитите. — Той се подсмихна и посочи вратата. — Ще ви чакам в коридора.

В мига, в който вратата се затвори зад гърба му, Теса се озова в прегръдките на Уил, обвила ръце около шията му.

— О, в името на Ангела! Ама че унизително.

Младият мъж зарови ръце в косата й и започна да я целува — по клепачите, бузите и устните — бързо, ала страстно и съсредоточено, сякаш на света нямаше нищо по-важно от това.

— Чуй се само — подкачи я той. — Каза „в името на Ангела”. Досущ като ловец на сенки. — Целуна ъгълчето на устните й. — Обичам те! Господи, обичам те! Толкова дълго чаках да го кажа.

Теса обви ръце около кръста му, задържайки го до тялото си, материята на бойното му облекло беше корава под пръстите й.

— Уил — колебливо каза тя, — не... не съжаляваш ли?

— Да съжалявам? — Той я погледна изумено. — Иаде ййт*... трябва да си луда, ако си мислиш, че съжалявам, Тес. — Младежът я погали по бузата с длан. — Толкова много още искам да ти кажа...

* За нищо на света, (уелски) — Бел. ред.

— Не може да бъде — подразни го девойката. — Уил Херондейл да иска да каже още нещо.

Уил не обърна внимание на закачката й.