Разкриване

Едно от по-късните обаждания очевидно бе чрез централа, защото бе записан игрив женски глас: „Съжалявам, никой не отговаря. Желаете ли да оставите съобщение?“ Отговори й мъж: „Не.“ После прекъсна.

Сандърс превъртя лентата и се заслуша.

Мъжкият глас му се стори познат. Явно чужденец и все пак познат.

„Не.“

Прослуша го няколко пъти, но не позна кой говори.

„Не.“

По едно време му се стори, че гласът звучи колебливо. Или може би човекът бързаше? Не беше ясно.

„Желаете ли да оставите съобщение?“

„Не.“

Накрая Сандърс се отказа, превъртя лентата и се качи в кабинета на горния етаж. Нямаше съобщения по факса. Екранът на компютъра беше тъмен. Тази вечер загадъчният „Приятел“ нямаше да му помогне.

Прочете документа, който Босак му даде в колата. Един-единствен лист — бележка, адресирана до Гарвин. Резюме на доклад за служител в Кюпъртино, чието име беше задраскано. Намери приложен и подписан от Гарвин чек до „НЗ Профешънъл Сървисиз“.

Чак след един часа Сандърс отиде в банята да се изкъпе. Пусна горещата вода, обърна лице нагоре и усети как струята щипе кожата му. От шума на душа едва не пропусна звъна на телефона. Грабна хавлиена кърпа и изхвърча от банята.

— Ало.

Разнесе се познатото съскане от международните линии.

— Господин Сандърс, моля — обади се мъжки глас.

— На телефона.

— О, господин Сандърс. Не зная дали ме помните. Аз съм Мохамед Джафар.

ЧЕТВЪРТЪК

Утрото беше ясно. Сандърс взе ранния ферибот и пристигна службата в осем. Мина покрай администраторката на партера, където Забеляза надпис: „Главната заседателна зала е заета“. Ужасен, си помисли, че пак е сбъркал часа на съвещанието и забърза да види. Но в залата беше Гарвин, който имаше среща с ръководството на „Конли-Уайт“ — говореше спокойно, присъстващите кимаха. След встъплението Гарвин представи Стефани Каплан и тя веднага започна финансово изложение с диапозитиви. Гарвин излезе от заседателната зала. Лицето му помрачня, когато, без да обръща внимание на Сандърс, той тръгна към кафенето в дъното на коридора.

Сандърс тъкмо се канеше да се върне горе, когато чу гласа на Блакбърн:

— Убеден съм, че имам право да изразя протест срещу начина на действие.

— Нямаш — ядосано го отряза Гарвин. — Изобщо нямаш никакви права

Сандърс се запъти към кафенето. Вече виждаше вътре в помещението. Блакбърн и Гарвин разговаряха до машините за еспресо.

— Но това е крайно несправедливо — каза Блакбърн.

— Много важно! — избухна Гарвин. — Посочила е теб като източник, тъпанар такъв.

— Но, Боб, ти ми каза…

— Какво съм ти казал? — присви очи Гарвин.

— Каза ми да се оправям. Да притисна Сандърс.

— Точно така, Фил. А ти ми каза, че ще се погрижиш.

— Нали знаеше, че говоря с…

— Зная, че правеше нещо, но без подробности. А сега тя се позовава на теб.

Блакбърн наведе глава.

— Просто ми се струва крайно несправедливо.

— Така ли? Какво очакваш да направя? Нали ти си юрист, Фил: Нали все се притесняваш как изглеждат нещата. Сега ти ми кажи. Как да постъпя?

Блакбърн помълча, накрая изрече:

— Ще наема за адвокат Джон Робинсън. Уточнете с него подробностите около напускането ми.

— Чудесно! — съгласи се Гарвин.

— Само исках да ти кажа в личен план, Боб, че се отнесохте към мен крайно несправедливо.

— По дяволите, Фил, не ме занимавай с чувствата си! Хич не ме интересуват! Сега слушай внимателно: не се качвай горе. Не разчиствай бюрото си. Върви право на летището. До половин час да те няма. Веднага се махай, на минутата! Ясно ли е?

— Мисля, че е редно да признаеш приноса ми към фирмата.

— Признавам го, глупако! Само се махай час по-скоро, докато не съм побеснял.

Сандърс се обърна и забърза нагоре по стълбите. Не можеше да скрие радостта си! Блакбърн беше уволнен! Замисли се дали да сподели, с някого — може би със Синди.

Но когато стигна четвъртия етаж, забеляза, че коридорите гъмжат от хора — всички бяха излезли от стаите си и приказваха по ъглите. Слухът за уволнението явно се бе разнесъл. Сандърс не беше изненадан, че служителите са по коридорите. Колкото и да не обичаха Блакбърн, уволнението му щеше да причини голямо безпокойство. Внезапната промяна с толкова приближен до Гарвин човек създаваше чувство за надвиснала опасност. Рискът засягаше всички.

Синди посрещна Сандърс пред кабинета.

— Том, можеш ли да повярваш? Разправят, че Гарвин ще уволни Фил.

— Шегуваш ли се? — попита я той. Синди кимна.

— Никой не знае защо, но явно има нещо общо със снощните телевизионни репортери. Долу Гарвин обяснявал инцидента на хората от „Конли-Уайт“.

Някой отзад изкрещя:

— Появи се по електронната поща!

В миг коридорът опустя. Всички се прибраха по стаите. Сандърс седна зад бюрото и натисна знака за електронната поща. Тя обаче се забави може би защото всички в сградата се включваха едновременно.

Влезе Фернандес.

— Вярно ли е за Блакбърн? — попита тя.

— Сигурно — отговори Сандърс. — Ей сега излиза по електронната поща.

ОТ: РОБЪРТ ГАРВИН, ПРЕЗИДЕНТ И УПРАВЛЯВАЩ

ДИРЕКТОР

ДО: ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА „ДИДЖИ КОМ“