Разкриване

— Какво общо има това, че съм мъж? Пак ли ще слушам колко си потисната?

— Виж какво — не се предаваше тя. — Жените са потиснати. Това е факт.

— Така ли? И как си потисната? Не си изпрала едно пране. Не си сготвила едно ядене. Не си помела един под. Все някой друг го прави вместо теб. Има хора да ти вършат цялата работа. Друг води децата на училище, друг ги взема. Ти си съдружник в адвокатска кантора, за Бога. Потисната си колкото Лиона Хелмсли.

Сюзан го гледаше изумено. Той знаеше защо: досега много пъти жена му бе държала своята реч колко е потисната, но Том никога не й бе противоречил. С времето това повторение се превърна в нещо като навик на семейството. Сега обаче той възразяваше. Променяше правилата.

— Не мога да повярвам. Мислех, че си по-различен. — Сюзан присви очи и му хвърли изпитателен адвокатски поглед. — И то само защото на твоето място са назначили жена, нали?

— Какво следва, излияние за крехкото мъжко его ли?

— Нали е така? Уплашен си.

— Не е вярно. Глупости. Кой тук има крехко его? Твоето е толкова крехко, по дяволите, че дори не можеш да приемеш отказ в леглото, без да вдигнеш скандал.

Тези думи я възпряха. Сандърс веднага го разбра: тя не намери готов отговор, само седеше намръщена, с изопнато лице.

— Боже Господи! — възкликна той и понечи да излезе от стаята.

— Ти започна скандала — каза Сюзан.

— Не е вярно — обърна се той.

— Вярно е. Ти започна с приказките за пътуването. — Не. Ти се оплака, че не правим секс.

— Отбелязах само.

— Боже! Никога не се жени за адвокатка.

— А твоето его наистина е крехко.

— Сюзан, за крехкостта ли ще говорим? Впрягаш се от бъркотията, която настана сутринта само защото искате да изглеждаш добре пред детския лекар.

— А, изплю камъчето! Най-накрая. Още си бесен, защото закъсня заради мен. И какво излиза? Нима смяташ, че не са те назначили, защото закъсня?

— Не — отговори той. — Не смятам…

— Не получи поста — каза Сюзан, — защото Гарвин не ти го даде. Не си изигра добре козовете и някой друг игра по-добре. Ето защо. Една жена те прецака.

Побеснял, разтреперан, изгубил дар-слово, той се завъртя на пета и излезе от спалнята.

— Точно така, излез — подхвърли жена му. — Напусни. Винаги така правиш. Излизаш. Не си в състояние да се защитиш. Не искаш да чуеш, Том. Но това е истината. Ако не си получил назначението, обвинявай само себе си.

Той тръшна вратата.

Седна в тъмната кухня. Наоколо беше тихо, ако не се броеше бръмченето на хладилника. От кухненския прозорец през боровете се виждаше лунната пътека по залива.

Зачуди се дали Сюзан ще слезе долу, но тя не се появи. Сандърс стана и почна да се разхожда из кухнята. След малко се сети, че не е ял нищо. Отвори хладилника и примижа от светлината. Вътре беше пълно с детски храни, кутии със сокове, детски витамини, сиропи. Порови из тях — търсеше сирене и евентуално една бира. Не намери нищо друго освен кутия от диетичната кола на Сюзан.

„Божичко — помисли той, — не е като преди.“ Тогава хладилникът беше пълен със замразени храни, пържени картофи, доматен сос и много бира. Ергенските дни.

Извади диетичната кола. Елайза също беше почнала да я пие. Поне десет пъти беше казвал на Сюзан, че не желае децата да пият диетични напитки. Трябваше да ядат здравословна храна. Истинска храна. Но Сюзан беше заета, а на Консуела й бе все едно. Децата ядяха всякакви боклуци. Не беше хубаво. Не така бе израснал самият той.

Нищо за ядене. Нищо в проклетия хладилник. С надежда повдигна капака на пластмасова кутия, където намери нахапан сандвич с фъстъчено масло и желе. От едната страна личаха следи от зъбките на Елайза. Той взе сандвича и го обърна. Не знаеше откога е там. Не се виждаше плесен.

„Голяма работа“, каза си Сандърс и дояде сандвича на Елайза, застанал прав по тениска пред отворената врата на хладилника. Сепна се от собственото си отражение в стъклото на фурната. „Още един привилегирован член на патриархата, който господства над имението си.“

Господи, откъде им хрумват на жените такива тъпотии?

Довърши сандвича и изтръска трохите от ръцете си. Стенният часовник показваше девет и петнайсет. Сюзан заспиваше рано. Явно нямаше да дойде долу да се сдобрят. Обикновено така постъпваше. Сдобряването беше негово задължение. Той беше миротворецът. Отвори картонена кутия мляко, отпи от нея и я върна на телената полица. Затвори вратата. Пак тъмнина.

Приближи се до мивката; изми си ръцете и ги избърса с кърпата за съдове. След като хапна, гневът му попремина. Налегна го умора. Погледна през прозореца и през дърветата различи светлините на ферибота, поел на запад към Бримъртън. Къщата му харесваше отчасти и защото бе относително усамотена. Имаше двор. За децата беше добре. Децата трябва да растат в достатъчно пространство, за да тичат и да играят.

Сандърс се прозина. Сюзан явно нямаше да слезе. Отлагаше се за сутринта. Знаеше какво ще стане: първа ще се събуди той, ще й направи кафе и ще й го занесе в леглото. После ще й се извини, тя също ще му се извини. Ще се прегърнат и той ще отиде да се облича за работа. Толкова.