Разкриване

— И така, казахте ли тъкмо в този момент „Не, не, моля те“, отговори ли господин Сандърс „Права си, не бива да го правим“ и стана ли после от канапето?

— Да. така каза — потвърди Мередит.

— Тогава къде е недоразумението?

— Когато казах „Не, не“, имах предвид „Не, не чакай“. Защото той изчакваше, дразнеше ме, а аз исках да продължи. Той обаче стана и много ме ядоса.

— Защо?

— Защото исках да го направи.

— Но, госпожо Джонсън, вие сте казали: „Не, не“.

— Знам какво съм казала — прекъсна я раздразнено Мередит. — но в тази ситуация е съвършено ясно какво всъщност му казвам.

— Така ли?

— Естествено. Той разбра думите ми точно, но предпочете да не им обърне внимание.

— Госпожо Джонсън, чували ли сте някога израза „Не“ значи „не“?

— Разбира се, но тогава…

— Извинете, госпожо Джонсън. „Не“ значи ли „не“?

— Не и в този случай. Защото както бях легнала на дивана, беше абсолютно ясно какво всъщност му казвам.

— Тоест било е ясно на вас. Джонсън видимо се вбеси.

— И на него му беше ясно — озъби се тя.

— Госпожо Джонсън, когато на мъжете казват: „Не“ значи „не“, какво имат предвид?

— Не знам. — Мередит раздразнено разпери ръце. — Не знам какво се опитате да кажете.

— Ето какво: на мъжете им се внушава, че трябва да приемат женските думи буквално, че „не“ значи „не“, не значи „може би“ или „да“.

— Но в конкретния случай както бяхме съблечени и нещата бяха стигнали дотам…

— Какво общо има това? — попита Фернандес.

— О, хайде — каза Джонсън. — Когато хората се сближават, започват с леки докосвания, после леки целувки, после малко галене, после още галене. Дрехите изчезват, стигаш до разни интимни части и така нататък. Скоро вече си готов да продължиш. И не се дърпаш. Да се дърпаш в този момент е враждебна постъпка. А той тъкмо това направи. Подведе ме.

— Госпожо Джонсън, не е ли вярно, че жените претендират за правото да се дърпат във всеки миг, дори в мига непосредствено преди съвкуплението? Не настояват ли жените на безусловното си право да променят своето решение?

— Да, но в този случай…

— Госпожо Джонсън, ако жените имат право да променят решението си, не важи ли същото и за мъжете? Не може ли господин Сандърс да размисли?

— Постъпката му беше враждебна — повтори Мередит с упорито изражение. — Той ме подведе.

— Питам дали господин Сандърс има равни права с жените в такава ситуация. Има ли правото да се оттегли дори в последния миг?

— Не.

— Защо?

— Защото мъжете са различни.

— В какъв смисъл различни?

— О, за Бога! — ядосано извика Джонсън. — За какво говорим? Като Алиса в Страната на чудесата. Мъжете и жените са различни. Всеки го знае. Мъжете не могат да се владеят.

— Очевидно господин Сандърс е могъл.

— Да. Като враждебна проява. Воден от желанието да ме унижи.

— Но той всъщност е казал „Не ми харесва всичко това“. Нали така?

— Не помня точно думите му. Но се държеше много враждебно и унизително към мен като жена.

— Нека обсъдим кой към кого се е държал враждебно и унизително. Господин Сандърс не възрази ли и по-рано, когато нещата приеха такъв обрат?

— Не, всъщност не.

— Аз пък мисля, че да. — Фернандес погледна бележките си. — В началото казахте ли на господин Сандърс „Изглеждаш добре“ и „Винаги ти е бил хубав и твърд“?

— Не знам. Не е изключено. Не помня.

— А той какво отговори?

— Не помня.

— И още нещо — не отстъпваше Фернандес, — когато господин Сандърс говореше по телефона, приближихте ли се до него, дръпнахте ли телефона и казахте ли „Зарежи този телефон“?

— Възможно е. Не помня.

— Вие ли започнахте да го целувате в този момент?

— Не съм съвсем сигурна. Едва ли.

— Да видим. Как иначе би могло да стане? Господин Сандърс е говорел по мобифона. застанал до прозореца. Вие сте говорели по своя телефон на бюрото. Той прекъсна ли разговора си, остави ли слушалката, дойде ли при вас, за да ви целуне?

Мередит за миг се замисли.

— Не.

— Тогава кой пръв започна да целува?

— Май аз.

— А когато той е възразил и ви е казал „Мередит“, предпочетохте ли да не му обърнете внимание, продължихте ли да настоявате, казахте ли „Господи, цял ден ми се иска. Толкова съм възбудена, отдавна не съм имала свястно чукане“?

Фернандес цитирате изразите с равен безизразен глас. сякаш четеше от сценарий.

— Може би… Вероятно е така. Да. Фернандес пак погледна бележките си.

— И после, когато той е казал, явно за да ви възпре, „Мередит. почакай“, вие възкликнахте ли „О, не говори, не. не, за Бога!“?

— Мисля… не е изключено.

— Сега като размислите, можете ли да потвърдите, че с репликите си господин Сандърс се е опитал да ви спре?

— Дори и да е било така. не го направи недвусмислено. Не.

— Госпожо Джонсън, бихте ли казали, че от началото до края на срещата господин Сандърс е откликвал?

Джонсън се подвуоми за миг. Сандърс разгада мислите й: чудеше се доколко я изобличава записът. Накрая тя проговори:

— В някои моменти беше въодушевен, в други не чак толкова. Тъкмо това исках да подчертая.

— Бихте ли определили поведението му като колебливо?

— Вероятно. Донякъде.

— Да или не, госпожо Джонсън?

— Да.