Разкриване

— Според нас записът не бива да бъде слушан както по време на посредническата процедура, така и при последващи правни действия. Твърдим, че госпожа Джонсън правилно представя срещата като недоразумение между двама действали по своя воля възрастни хора и че господин Сандърс носи отговорност за недоразумението. Той е бил активен участник, Луиз, не можеш да отречеш. Свалил е бельото й. Никой не го е принуждавал с пистолет в челото. Но тъй като има вина и от двете страни, най-добре е да си стиснат ръцете, да забравят всички вражди и да се върнат към служебните си задължения. Очевидно господин Гарвин вече го е предложил на господин Сандърс, който е отказал. Смятаме, че при сегашните обстоятелства господин Сандърс се държи неразумно и ако не преразгледа поведението си своевременно, трябва да бъде уволнен заради неявяване на работа.

— Мръсник! — избухна Сандърс.

Фернандес го улови за ръката, за да го възпре.

— Бен — спокойно каза тя, — това официално предложение ли е за помирение и връщане във фирмата?

— Да, Луиз.

— И какво е захарчето за преглъщане на хапа?

— Никакво. Просто всеки се връща на работа.

— Питам, защото според мен успешно можем да защитим тезата, че господин Сандърс е знаел за записа и затова той е допустимо доказателство. Освен това ще отстоявам, че е допустим и според определението в делото Уолър срещу Хърбст за публични записи на частни лица. Ще твърдя, че фирмата е знаела за нееднократните прояви на сексуален тормоз от страна на госпожа Джонсън и не е взела необходимите мерки, за да проучи поведението й както преди произшествието, така и в сегашния момент. Ще твърдя също, че фирмата не е защитила доброто име и честта на господин Сандърс, като е разказала историята на Кони Уолш.

— Не избързвай с този въпрос…

— Ще твърдя, че фирмата е имала очевидни подбуди да я разгласи: искала е да лиши господин Сандърс от заслуженото след повече от десет години служба във фирмата, А госпожа Джонсън е имала служебни неприятности и преди. Ще застъпвам тезата за клевета и ще поискам най-строги наказателни мерки, които ще послужат за назидание на всички американски фирми. Искът ще е за шейсет милиона долара, Бен. И вие ще се съгласите на четирийсет милиона — в мига, когато убедя съдията да допусне изслушването на записа. Защото и двамата с теб сме наясно, че когато съдебните заседатели го чуят, ще решат делото за пет секунди против госпожа Джонсън и фирмата.

Хелър поклати глава.

— Много надалеч се целиш, Луиз. Не вярвам да допуснат изслушване на записа в съда. Освен това ми говориш за неща след поне три години.

Фернандес бавно кимна.

— Да, три години са много време.

— Знам, Луиз. Всичко може да стане.

— Да, и откровено казано, се тревожа за записа. С толкова скандално доказателство могат да се случат куп неприятности. Не мога да гарантирам, че вече няма копие. Би било ужасно, ако попадне в ръцете на радиото и почнат да го пускат на всеослушание.

— Божичко! Луиз, не мога да повярвам, че това излиза от твоите уста.

— Кое „това“? Просто изразявам законните си страхове — отговори Фернандес. — Няма да изпълня дълга си, ако не изразя пред теб загрижеността си. Фактите са налице, Бен. Духът е излязъл от бутилката. Вестниците вече публикуваха материали. Някой е подшушнал на Кони Уолш и тя пусна статия, която силно петни честта и достойнството на господин Сандърс. Струва ми се, че някой продължава да й шушне, защото сега пък Кони си е наумила да пише разни небивалици, че моят довереник бил прибягнал до физическо насилие. Жалко, че някой от вашата страна е решил да говори по случая. Но и двамата знаем как се получава с горещите новини в печата — никога не знаеш откъде ще изтече информация следващия път.

Хелър стоеше като на тръни. Хвърли поглед към останалите до фонтана.

— Луиз, според мен там няма раздвижване.

— Ами поговори с тях.

Хелър сви рамене и се отдалечи.

— Какво ще правим сега? — попита Сандърс.

— Връщаме се в службата ти.

— Всички ли?

— Да — каза Фернандес. — Това не е краят. Днес ще стават още събития и искам да присъствам.

На връщане Блакбърн се обади на Гарвин от телефона в колата.

— Процедурата по посредничеството свърши. Оттеглихме се.

— И?

— Притискаме Сандърс да се върне на работа. Но засега не приема. Държи се твърдо. Заплашва с иск за шейсет милиона долара.

— Господи! — изненада се Гарвин. — На какво основание?

— Дискредитация, защото фирмата е знаела за предишни прояви на сексуален тормоз от страна на Джонсън, но си е затворила очите.

— Не съм чувал за такова нещо — каза Гарвин. — А ти, Фил?

— Не — отговори Блакбърн.

— Има ли документи, които да доказват подобно твърдение?

— Не, сигурен съм — увери го Блакбърн.

— Добре. Тогава нека си заплашва. Колко време му оставихте?

— Дадохме му срок до утре сутринта или да се върне на старата си работа, или да напусне.

— Хубаво — одобри Гарвин. — Сега да поговорим сериозно. С какво разполагаме срещу него?

— Работим по обвинението за углавно престъпление. Още е рано, но има надежди.

— Ами истории с жени?