САКАТИЯТ БОГ

– Не.

– Ще ми ги опишеш ли, Араникт?

Тя наведе очи.

– Прощавай, че те попитах. Не помислих… не бива да преживяваш отново такава травма. Ох, уморен съм, а утре ще е дълъг ден.

Тя долови подкана в думите му, но пламъците в огнището я задържаха. „Нещо. Обещание. Предупреждение. Трябва да помисля над това.“

– Ще дойда при теб, скъпи. Скоро.

– Разбира се. Ако ме намериш мъртъв за света…

Тя потрепери. Овладя се и отвърна:

– Ще внимавам да не те събудя.

Брис се наведе и тя се обърна, за да срещне устните му със своите. Видя нежността в усмивката му, щом се отдръпна.

После остана сама и погледът й отново се върна към пламъците. „Преговори. Среща на умове. Добре.“

Беше започнало съвсем просто. Великолепните ездачи спряха пред командната палатка, войници поеха конете. Размениха се поздрави с малазанските старши офицери, чакащи височайшите гости. Адюнктата беше вътре, да. Раните й? Беше се възстановила, за щастие. Бояхме се, че няма да има много официалност в това, ваше величество – не е ли по-добре всеки сам да се представи? Смъртен меч, Щит-наковалня, радвам се, че ви виждам двамата…

Юмрук Фарадан Сорт се бе придържала към собствения си еталон за официалност, предполагаше Араникт. Едновременно сърдечна и почтителна. Докато Юмруци Кайндли и Блистиг мълчаха и напрежението между двамата бе осезаемо.

Беше се задържала близо до командир Брис. Трудно й бе да реши накъде да гледа. Жените на хундрилите, Ханават и Шелемаса, останаха по-назад от другите, сякаш не бяха сигурни колко са достойни за тази среща. След като Сорт, Кругава и Араникт си размениха няколко думи по проблема кой е редно да влезе първи – сблъсък на взаимна вежливост, ни повече, ни по-малко, – Араникт се отдръпна и тръгна към хундрилите.

Те наблюдаваха приближаването й с видимо смущение. Араникт спря, бръкна в кесийката си и извади три пръчки ръждивец. Показа им ги и повдигна вежди. Отвърнаха й с внезапни усмивки.

Стоеше и пушеше с тях, на няколко крачки по-назад от другите; улови погледа на Брис и остана доволна от гордостта, която видя в очите на любимия си.

Най-сетне бе решено кралица Абрастал да влезе първа, придружена от бойния главатар на баргастите Спакс, а след тях перишите. Когато няколко лица се извърнаха към жените хундрили, Ханават махна небрежно с ръка – явно, след като вече си имаше занимание, беше доволна да изчака. Шелемаса изглеждаше още по-облекчена.

Брис се приближи.

– Атри-Цеда Араникт, ако обичате, бихте ли придружили хундрилите вътре, след като… мм, приключите тук.

– Разбира се – отвърна тя. – За мен ще е удоволствие.

Малко след това трите останаха сами, освен двамата войници на пост пред входа на палатката.

Ханават заговори първа:

– Изкушавам се да се върна при хората си. Не ми е мястото в такава компания.

– Тук сте на мястото на съпруга си – каза Араникт.

– Не е нещо, което бих избрала – отвърна Ханават с гримаса.

– Никой не е сляп за това – каза Араникт колкото можеше по-вежливо. – Но ако желаете, мога да измисля извинение…

– Не – прекъсна я Ханават. – Дори за съпруга ми такова задължение струваше усилие. Изгорените сълзи са се заклели на бойното поле, в памет на Колтейн от клана на Враната. – Издиша лютив дим. – Но провалът, изглежда, ни намира, накъдето и да се обърнем. – Кимна към палатката. – Ще изтърпя разочарованието им, след като мъжът ми не смее. Акушерките ми все повтарят, че духът на една жена е по-силен от този на мъж. Днес съм решила да го докажа.

– Ако желаете, ще ви представя, Ханават.

– Не очаквам подобни формалности, Атри-Цеда. Адюнктата вътре има по-важни проблеми.

– Зави ми се свят – каза Шелемаса.

– Минава – увери я Араникт.

Скоро приключиха и Ханават подкани с жест Араникт да ги поведе. Атри-Цеда се обърна към входа на палатката, но Ханават каза:

– Араникт.

– Да?

– Благодаря ти.

– Моят командир беше искрен преди малко, Ханават. Хундрилите няма от какво да се срамуват. Всъщност вярно е тъкмо обратното. – Въведе ги в палатката.

Във външното помещение бяха двамата офицери, Рабанд и Сканароу. От другата страна на завесата се чуваха приглушени гласове. Сканароу ги посрещна с напрегната усмивка.

– Решихме, че е по-добре да не правим навалица.

Шелемаса се поколеба, но Ханават я хвана под мишницата.

Араникт дръпна завесата на входа и жените хундрили пристъпиха вътре.

Разговорът замря.

Араникт веднага усети напрежението. Лицето на Смъртен меч Кругава бе потъмняло от гняв – или от срам. На крачка зад нея беше Щитът-наковалня, пребледнял. Брис стоеше отдясно и гърбът му почти забърсваше платнената стена, на лицето му ясно бе изписана тревога. Отляво стоеше кралицата, нащрек, острият й поглед се местеше от Кругава към адюнктата и обратно. Коя беше говорила току-що? Араникт не беше сигурна.

Юмруците стояха отляво на адюнктата, близо до отсрещния ъгъл на помещението. Банашар се беше подпрял на един пилон от другата страна, скръстил ръце и притворил очи. Близо до него, готова сякаш да прихване бившия жрец, ако рухне, стоеше Лостара Юил.

Адюнкта Тавори изглеждаше здрава, със строго лице. Гледаше Кругава, без да трепне.