Сделка за кобри

— Както повечето от вас знаят, през 2454 година Съветът разположи серия от шест шпионски спътника на висока орбита над Квазама за наблюдение на технологическото и обществено развитие след пускането на рогати леопарди в тяхната екологична система. През двадесетте години оттогава успехът на тази програма беше ограничен. Ние установихме, че селата са се разпространили отвъд региона, наречен „Плодороден полумесец“, което означава, че или параноята на квазаманците малко е намаляла, или че те са се отказали да пазят своята далекосъобщителна система от подслушване. Открихме доказателства за известно подобрение на техните въздушни и наземни транспортни средства, както и различни малки промени, за които през последните години подробно сме докладвали. Досега нищо, което да ни дава основание да мислим, че Квазама представлява непосредствена заплаха за света на кобрите, не се е променило към по-лошо.

Той се изкашля и натисна един бутон на четящото устройство. На екрана пред Коруин под заглавие „Време на бездействие на спътници“ се появи серия от може би петдесет данни: най-ранните отпреди почти две години и половина, най-новите само от три седмици. Един бърз преглед на данните показваше, че при всяко от посочените бездействия засегнатият спътник е пропуснал запис между три и дванадесет часа.

— Както виждате — продължи Баринсън, — през последните две години и половина ние не сме получили данни от порядъка на четиристотин часа за различни части на Квазама. До неотдавна не се бяхме замисляли много върху този факт…

— Защо? — прекъсна го Урбаник Бейлър от новоколонизирания свят Ескуилини. — Нали главното задължение на вашия Център за контрол е да поддържате постоянно наблюдение на планетата? При пропуски от по дванадесет часа наблюдението ви едва ли може да се квалифицира като непрекъснато.

— Разбирам вашата загриженост — каза успокоително Баринсън, — но ви уверявам, че Ескуилини не е… изобщо не е застрашен. Дори ако квазаманците знаят местоположението на вашия свят — а те не го знаят, просто няма начин да създадат космическа армада, без ние да разберем. Не забравяйте, че малко след като са се преселили на Квазама, те са изгубили всичките си междузвездни кораби… и трябва да започнат буквално от нулата. — Нещо трепна в очите му, твърде бързо, за да може Коруин да го разчете. — Не, никой от нас не е непосредствено застрашен от квазаманците — в това сме сигурни.

— Не разбирам за какво е тази тревога — измърмори Атърбъри. Предполага се, че и такива самопоправящи се машини като спътниците също се развалят понякога, нали?

— Да, но но толкова често — намеси се почетният губернатор Дейвид Нгуйен.

— Всъщност и двамата сте прави — съгласи се Баринсън и облиза устни. — Тъкмо затова и ние не обърнахме сериозно внимание на тези празноти в данните от наблюденията. Преди една седмица обаче един от нашите хора, по-проницателен от другите, се опита да установи над кои места от повърхността на Квазама се случват тези спирания и да построи корелационни вектори между тях. Оказа се… е, можете сами да видите — каза той и натисна други ключове.

На екрана на четящото устройство на Коруин се появи карта на региона Плодороден полумесец, където практически живееха всички хора на планетата. Върху пейзажа се насложи серия от криви и стрелки.

— Интересно — промърмори Телек. — При колко от тези прекъсвания е изпусната точно тази част от западния ръкав от Плодороден полумесец?

— В тридесет и седем от общо петдесет и две — каза Баринсън. — Всички без две от другите…

— Изпускат част от територията директно на изток от тази част — прекъсна го Прийсли.

Коруин усети нещо да пълзи по гърба му.

— Имате ли изображения в по-малък мащаб на същото място? — попита той.

На мястото на картата се появи леко зърнеста снимка.

— Това е снимка отпреди три години, преди започването на тези дефекти — каза Баринсън. — За запознатите с квазаманския пейзаж ще посоча, че градът вляво от центъра на снимката е Азрас; онзи на североизток от него, почти над центъра, е Пурма.

Коруин неволно погледна Телек и видя, че тя го гледа. Пурма — градът, където квазаманците се бяха опитали да убият трима членове от първоначалната шпионска мисия на Телек… един от тях Джъстин.

— Ето тук… — снимката се промени — същия район преди две седмици.

Азрас и Пурма практически бяха непроменени. Но в центъра на екрана…

— Какво е това в средата? — попита Гавин.

— Прилича на голям парк или лагер, или нещо от този род. — Баринсън пое дълбоко дъх. — И по всичко личи, че не само е обградено от стандартна квазаманска защитна стена, но е напълно покрито.

Защитено от наблюдения по въздуха…

— А тези площи от двете му страни? — попита Коруин.

— Те може да се опустошени от инцидент — каза предпазливо Баринсън. — Но ако не са, според нас това показва, че на изток — по посока на въртене на планетата — очевидно се изпитват ракети с голям обсег на действие.

Настъпи продължителна тишина.

— Да не би да искате да ни кажете — най-после наруши тишината Бейлър, — че покритата площ представлява център на квазаманска ракетна база?