СЕНКИТЕ

С разтреперани ръце той подреди няколко цепеници в огнището и пъхна шепа борови иглички отдолу. Извади запалката, която винаги носеше със себе си, благодарение на многото темпераментни газови котлони, с които му се беше налагало да работи, и запали огън.

Каза си, че е загуба на време и топлина. Тя нямаше да дойде. Естествено, че нямаше да дойде.

Той просто щеше да се помотае тук около половин час и да гледа как мозъкът му навлиза във все по-мрачни и опасни територии, след което щеше да угаси огъня и да се отправи към Колдуел.

Клубовете. Първо трябваше да провери клубовете, а после...

Изскърцването на отварящата се врата го накара да се вкамени. Миризмата на майкен изпълни вътрешността на къщата.

Ай Ем обърна рязко глава и вдигна очи. Тя стоеше на прага от плът и кръв, а одеждите й се развяваха на студения вятър, нахлуващ отвън.

Беше едновременно призрачна... и разтърсващо жива.

И докато я гледаше, Ай Ем разбра, без всякакво съмнение, защо бяха дошли.

53

МНОГО БАВНО, СЕЛЕНА ВЪРВЕШЕ ПО ТУНЕЛА КЪМ ТРЕНИРОВЪЧНИЯ център. Трябваше просто да поставя единия крак пред другия, от подножието на стъпалата, водещи в подземния коридор, до вратата на склада. Всеки път когато се налагаше да въведе код или да мине през някоя врата, тя очакваше да промени решението си. Да размисли. Да се обърне и да поеме обратно.

Вместо това не само стигна в кабинета на Тор, но и излезе през стъклената му врата и се озова в бетонния коридор от другата страна.

Клиниката бе на трийсетина метра и преди да отиде до нея, тя имаше куп други възможности - стаи за вдигане на тежести, фитнес, съблекални.

Краката й не спряха пред нито една от тези врати. Не, те я отведоха право до мястото, където се бе зарекла никога да не се върне доброволно.

Почукването й беше тихичко - възможност да не й отговорят, защото вътре нямаше никого (ура!), бяха заети да помагат на някого другиго (тъжно, но все пак - облекчение) или прекалено погълнати от работата си, за да я чуят (като да оставиш гласова поща на някого, с когото и без това не искаш да говориш). Доктор Джейн й отвори. И се сепна изненадано.

- Селена, здравей.

Селена вдигна неловко ръка.

- Здрасти.

За миг се възцари мълчание, а после доктор Джейн каза:

- Просто се отбиваш да ме видиш или имаш нужда...

- Сигурно си страшно заета.

- Всъщност след като три дни не съм мигнала, тъкмо си наваксвам с медицинските доклади. - Тя се отдръпна настрани. -Влез, ако искаш.

Селена се стегна. Прекрачи прага. Отчаяно се опита да не поглежда към кушетката за прегледи.

В това време доктор Джейн се настани на едно кръгло столче, уви бялата престилка около себе си и кръстоса крака. Отдолу носеше сини болнични дрехи и червени чехли. Тъмнозелените й очи бяха угрижени.

Селена тръгна из стаята, ала накъдето и да се обърнеше, виждаше единствено шкафове от неръждаема стомана и стъкло, пълни с инструменти за мъчения. Смутена, тя погледна към вратата, която се затваряше бавно и безшумно.

Като капака на ковчег.

- Тъкмо се канех да се пораздвижа - каза доктор Джейн. -Искаш ли да се присъединиш към мен за няколко обиколки на спортната зала?

- О, господи, да. Благодаря ти.

Двете излязоха заедно и поеха по коридора, подминавайки стая след стая. Когато най-сетне стигнаха до целта си, доктор Джейн бутна тежката стоманена врата и запали осветлението.

- Знам, че е странно, но наистина обичам това място - каза тя. - Меденожълтия цвят на дървото и това, че навсякъде мирише на препарат за почистване на пода. Което е шантаво, защото ненавиждам химикали във въздуха и по предметите около мен.

Тя я поведе по края на баскетболното игрище и Селена бе сигурна, че нарочно върви бавно. Бяха стигнали до късата страна, минавайки под коша, и вече завиваха наляво, за да се насочат към трибуните, преди Селена да проговори.

- Мисля... - Очите й се наляха със сълзи и тя си даде сметка, че е ужасена.

- Разполагаме с всичкото време, от което се нуждаеш - меко каза доктор Джейн.

Селена си избърса очите.

- Страхувам се да говоря за това. Сякаш, ако го направя...

- Имаш ли някакви симптоми?

Не бе в състояние да говори. Но усети, че кимва.

-Мисля, че... да.

Доктор Джейн издаде неопределен звук, а после попита:

- Искаш ли да ми кажеш какви са те?

Селена протегна ръка, онази, която беше замръзнала върху бравата, и разпери пръсти. Докато ги свиваше и изпъваше, в главата й се гонеха въпроси: По-добре ли са? По-зле? Без разлика?

- Ръцете ти? - Когато тя само кимна, доктор Джейн попита: - Нещо друго?

Поне този път можеше да поклати отрицателно глава.

- Спомняш ли си дали при предишната криза имаше продроми?

- Какво означава това?

- Някакви предупреждаващи симптоми?

Селена отново избърса очите си и изтри ръце в панталона, който Трез бе смъкнал от тялото й едва преди час. Връхлетя я болка и й се прииска да се върне към онзи миг, към времето, преди болестта й отново да се бе обадила.