СЕНКИТЕ

- Така да бъде. - Прекоси стаята, взе кобурите и палтото си и отиде до вратата. Там се обърна и заговори на всички. - Той греши за много неща, но най-вече за престола. Война на хиляда фронта? Не мисля така. Единственото, което трябва да се направи, е да бъде премахнат Рот. След това властта ще бъде поета от най-силната ръка... а тя принадлежи на някого, който вече не е част от тази група.

Вратата се затръшна с трясък след него.

Кор изскърца със зъби, знаейки, че Троу трябва да си беше подготвил резервен план, преди да се опита да ги привлече на своя страна... В противен случай нямаше толкова безгрижно да си тръгне малко преди зазоряване. Беше заложил всичко на една карта и беше изгубил... но само що се отнасяше до тях. Къде ли щеше да го отведе това? Кор нямаше представа.

Ала Рот с основание би трябвало да се тревожи.

Разнесе се шумолене. Някой се прокашля. А после, естествено, последваха коментари.

- Е - избъбри Зайфър. - Ще ни кажеш ли какви са на цвят очите й?

- Това е най-малкото, което би могъл да направиш - намеси си и Балтазар. - Опиши ни я.

- Избраница?

- Как, за бога...

Само за миг всичко в къщата стана нормално - мъжки гласове изпълниха въздуха, наляха се напитки, появиха се бинтове, за да превържат ранените войнишки ръце.

Кор изпусна въздишка на облекчение, което изненада и него самия. Не се заблуждаваше обаче - въпреки че воините му бяха останали до него, сега той имаше нов враг... а благодарение на подготовката, която самият той му беше дал, Троу бе наистина опасен.

Извади телефона си и погледна екрана. Обаждането му не беше върнато.

След отстъпничеството на Троу беше жизненоважно да се свърже с Избраницата... Ето че сега се тревожеше да не би Троу да се бе добрал до нея първи и именно заради това да не се бе появила днес.

- Е? - настоя Зайфър. - Как изглежда тя?

Възцари се внезапна тишина, която сякаш взриви шума. За свое изумление, Кор почувства, че иска да им каже. Пазеше го в тайна от колко дълго?

Запъвайки се, той заговори:

- Тя е... луната в нощното ми небе. И това е всичко. Няма нищо друго за казване и никога вече няма да говоря за нея.

Докато се качваше по стълбите, усещаше как погледите им го следват... и те не бяха пълни с презрение. Не, колкото и да се опитваха да го скрият, от всички тях струеше съжаление - признание за грозотата на лицето му и невъзможността на любовна история между него и която и да било жена, най-малко пък -една Избраница.

Той поспря с ръка на парапета.

- Утре до залез-слънце всички провизии и вещи да бъдат събрани. Налага се да си тръгнем от тук и да си намерим друго място. Тази къща вече не е сигурна.

Докато поемаше нагоре, чу как бойците му се съгласиха. И усети, че го залива пареща благодарност, задето бяха избрали да продължи да ги предвожда. Той, а не Троу, с неговите много по-очевидна интелигентност, произход, възпитание... и външен вид.

Браво на деформирания, помисли си, докато се затваряше в спалнята си. Въпреки че през столетията на живота си бе лишен от много неща, благодарение на заешката му устна и недодялаността му войниците на долния етаж го ценяха.

Той тях също.

9

АЙ ЕМ СЕ ПРИБРА В ГОЛЯМОТО КАМЕННО ИМЕНИЕ НА БРАТСТВОТО

точно преди да се съмне. Изкачи на бегом стъпалата, отвеждащи до подобния на катедрала вход, и влезе във вестибюла, където доближи лице до охранителната камера и зачака. Миг по-късно вътрешната врата се отвори и той бе посрещнат от усмихнато възрастно лице... както и прекрасното ухание на добре приготвеното Последно хранене.

- Добра късна вечер, господарю - поклони се Фриц, икономът. - Как сте?

- Хей, слушай, виждал ли си брат ми? Опитвам се да го намеря...

- Да, той се прибра.

Ай Ем почти изруга от облекчение.

- Страхотно. Това е страхотно.

Поне горкото копеле си беше на сигурно място вкъщи, но би могъл да му изпрати някое съобщение, че е жив. Колко пъти не си беше вдигнал телефона...

Една бързо движеща се сянка се надигна от мозаечния под и се метна върху него като бойна ракета.

Ай Ем улови проклетия котарак, наричан още Бу. Не можеше да понася това животно, особено напоследък, откакто тази торба с бълхи беше започнала да спи с него през деня. Цялото това галене. Мъркане.

А най-ужасното бе, че той започваше да свиква с това мъчение.

- ...клиниката.

- Моля? - Ай Ем почеса котарака под брадичката и той извъртя очи от удоволствие. - Не чух нищо от това, което каза току-що.

- Извинявам се. - Икономът се поклони отново, въпреки че вината не беше негова. - Избраницата Селена се разболя и бе доведена в клиниката. Трез е до нея, докато я преглеждат... мисля, че Примейлът и Кормия също са там. Неприятно ми е да го кажа, ала състоянието й изглежда много сериозно.

- По дяволите... - Ай Ем затвори очи и отпусна глава. Бяха очаквали неизбежното, но бяха предполагали, че ще бъде нещо свързано със с’хийб. Не с Избраницата, от която брат му беше толкова привлечен. - Какво й е?

- Мисля, че все още няма диагноза.

Мамка му.

- Окей, благодаря, мой човек, ще ида...

Избраницата Лейла се появи на прага на билярдната, следвана от Куин и Блей.

- Извинявайте, но не ви ли чух да говорите за Селена?