СЕНКИТЕ

- Косата ти е толкова прекрасна - каза Кормия, прокарвайки пръсти през вълните й. - Смятам, че трябва да я оставим пусната.

- Благодаря ви, на всички ви - избъбри Селена. Благодаря ви за това.

Бет коленичи пред нея.

- За нас беше удоволствие.

Нечия ръка се отпусна върху рамото й. Друга - над лакътя. Още няколко - на гърба й. А Хекс беше неотлъчно до нея с носните кърпички.

Селена погледна в огледалото и се видя обградена от жените на къщата и никоя от тях не я съжаляваше, за което им беше толкова благодарна. Вместо това те стояха до нея, правейки всичко, на което бяха способни, за да й покажат, че държат на нея.

По някаква причина това й се струваше неописуемо важно.

Вероятно защото едва сега си даде сметка, че те щяха да си спомнят за нея, след като си отидеше... а да бъдеш оплакван от добри хора, бе най-доброто, което би могъл да оставиш след себе си.

- Пусната? - чу се да казва. - Наистина ли? Мислите, че трябва да оставя косата си пусната?

- Позволи ми да ти представя своето приятелче. - С тези думи Мариса вдигна сребриста пръчка, която бе включена в стената с черен кабел. - Нека бойните действия започнат сега.

Селена нямаше как да не се разсмее и вдигна очи към Хекс.

-Ти някога...

- Дали съм използвала нещо такова? - Другата жена подръпна късата си коса. - Как ли пък не. Но смятам, че трябва да ги послушаш. Пред теб стои мозъчният тръст на расата, що се отнася до това, да изглеждаш секси.

- В такъв случай ще се подчиня. - Селена усети, че се развеселява при мисълта за преобразяване. - Правете с мен каквото поискате.

Бет се усмихна широко.

- Мислиш, че това е нещо? Само почакай да видиш роклята!

* * *

- Съжалявам. Опитах.

Ривендж се извиняваше за нещо, за което не беше виновен... и което изобщо не беше изненада. Трез поклати глава.

Двамата стояха в преддверието на имението, стъпили върху мозайката, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво.

- Сериозно, Рив. - Той сложи ръка върху рамото на другия мъж, облечено в коженото му палто. - Благодаря ти, че опита.

Подпирайки се на червения си бастун, Рив закрачи из помещението.

- Прегледах всичките ни архиви. Разпитвах...

- Рив, слушай, оценявам това, че отиде в колонията. Но честно ти казвам, не очаквах някакъв магически отговор. – Сякаш не беше свикнал на лоши новини напоследък. - Така че недей да се измъчваш заради това.

Дългото до пода хермелиново палто се развяваше зад едрия вампир, докато той продължаваше да крачи напред-назад. Най-сетне се закова на място.

- Спомняш ли си нощта, в която се запознахме?

- Как бих могъл да я забравя?

- Винаги ми се е струвало, че бе писано да се случи. - Ривендж се загледа в обувките си от щраусова кожа. - Не искам да преживееш това. Особено като се има предвид другото, което те очаква.

Рив бе един от малцината, които знаеха, че Трез бе Помазаният в с’хийб.

Господи, помисли си той. Онази гадост в Територията напълно му беше изскочила от ума. Селена бе заличила всичко друго, изтривайки останалите му тревоги като с белина.

- Ще изкарам това със Селена докрай - чу се да казва. - Никъде няма да ходя, докато тя... е, нали се сещаш.

- Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е то, само ми кажи. -Рив се приближи до него. - Просто...

Смущаващо бе да види този огромен мъж, известен с дръзката си арогантност, да изглежда толкова съкрушен. Трябваше да сложи край на това съчувствие, иначе то щеше да го срине.

- Виж, не е нужно да казваш нищо повече. Честно, предпочитам да не го правиш. Трябва да остана съсредоточен върху онова, което се случва сега... Селена всеки миг ще слезе по стълбите, а тази вечер мислите ми не могат да бъдат някъде другаде.

- Ясно. Но смятам да те прегърна.

- Моля те, недей... о, не, хайде де, човече...

Когато меката хермелинова кожа го обгърна, Трез застина... и се почувства като истински задник. За бога, другият мъж бе свалил гарда, а единственото, което той искаше, бе да избяга в билярдната. Може би да се цапардоса по главата с една от щеките. Докато не я строшеше.

Главата си, не щеката.

- Леле, това е страшно меко - каза, потупвайки палтото.

Рив отстъпи назад.

- Ще ида да поспя в стаята за гости. Смазан съм, а Елена цял ден е била с Лукас. Мисля, че ще спим цяла нощ.

- Звучи ми страхотно.

Неловък. Момент.

- Ще престанеш ли да ме гледаш по този начин? - Трез разтърка лицето си. - Тя още не е умряла.

- Знам, знам. Извинявай. Ще те оставя на мира.

И като го потупа по рамото, Рив пое по стълбището, подпирайки се на бастуна си. Трез остана на мястото си и в този миг осъзна защо не беше потърсил брат си, за да обсъдят случващото се. При обикновени обстоятелства досега двамата с Ай Ем да са разговаряли поне осем пъти... а все още беше едва седем часът вечерта.

Ала ако добрината на Рив му действаше по този начин, определено нямаше да е в състояние да го понесе и от родния си брат. И така едва се държеше... един поглед в черните очи на Ай Ем?

Ужасяваше се, че никога няма да успее да слепи отново късчетата, на които щеше да се пръсне.

Понякога откровеността бе твърде много...

О, дяволите да го вземат. Наистина ли цитираше сладникави песнички от седемдесетте?