СЕНКИТЕ

Беше корав и горещ, кадифен и дебел и тя плъзна ръка надолу по ерекцията му. Колкото по-бързо се движеше дланта й, толкова по-необуздана ставаше целувката, докато тазът му не започна да подскача под ръката й, гърдите му се повдигаха и спускаха рязко, а тя дишаше толкова тежко, колкото и той.

Когато свърши, Трез изкрещя името й и се затисна с кърпичката, а Селена бе толкова възбудена, така зашеметена от усещането на устата му върху своята и тласъците му до дланта си, че усети как нещо набъбва и между нейните бедра, отговор на онова, което правеше... толкова недостатъчно в сравнение с това, което и двамата искаха наистина.

Собственото й освобождаване бе изненада, но тя го приветства, поглъщайки пронизващите тръпки на насладата, усилвайки ги, като стисна бедра, поклащайки се напред-назад. Без нито за миг да забавя ритъма на ръката си, плъзгайки я по коравата му дължина.

Когато най-сетне свършиха, Трез се отпусна тежко в седалката; клепачите му се бяха спуснали ниско, устните му бяха полуотворени, главата му бе клюмнала настрани, сякаш нямаше сили да я изправи.

- На това ли му казват секс набързо? - прошепна Селена и го целуна, притиснала гърди в неговите.

Преди да е успял да й отговори, тя плъзна език по долната му устна, а после я засмука между своите. След това се отпусна назад.

- Е? Това ли беше?

- Внимавай, скъпа, като нищо съм те изпукал така, че от тази рокля да не остане нищичко.

- Това толкова лошо ли би било?

- Ако който и да било друг мъж те види гола - да. - Трез се усмихна и прокара един от вампирските си зъби по долната й устна. - Аз си пазя своето.

- Все още си корав, нали?

С ръка на тила й, Трез я притегли плътно към себе си и я целуна така, че й се зави свят. Първия път нещата бяха под неин контрол, ала сега ролите бяха разменени, той взе надмощие над тялото й, пъхна ръка между коленете й и я плъзна нагоре, нагоре... Селена свърши в мига, в който пръстите му потънаха дълбоко в нея, цялото й тяло беше разтърсвано от вълна след вълна на удоволствие.

- Браво на моята кралица - долетя гласът му сякаш от много далеч. - Свърши за мен...

Нямаше представа колко пъти още я доведе до възпламеняващ край с умелото си докосване, ала най-сетне тя си даде сметка, че колата направи голям завой, който я накара да се плъзне върху седалката, отдалечавайки се от него. Погледна със замъглени очи през затъмнения прозорец и видя, че слизат от магистралата, за да навлязат в лабиринта от асфалтови артерии, които подхранваха безкрайните небостъргачи.

- Развалих ти червилото - каза Трез със задоволство, докато оправяше костюма си. - Носиш ли у теб?

Сега бе неин ред да го погледне объркано.

- Да видим какво има тук. - Тя взе да рови в черната чантичка, която Мариса й беше дала. - Аха, погрижили са се и за това.

Сякаш прекрасно знаеха в какво затруднение би могла да се озове, жените от къщата бяха пъхнали в чантата й мъничко пакетче носни кърпички, молива за устни, който й бяха показали как да използва, и страхотното червило, което й бяха сложили.

- Тук има и огледало. - Трез протегна дългата си ръка и издърпа нещо от тавана. - При това е осветление.

Селена надникна в него и се разсмя.

- Да, май си го изтрил цялото.

Изчисти размазаното с една кърпичка, след което очерта устните си е молива, докато колата се носеше по път, който бе горе-долу, но не съвсем, равен.

- Да му се не види - каза, посягайки да извади нова кърпичка, когато една розова линия се проточи към носа й. - Нека опитам отново...

Трез улови ръката й и я свали надолу. Селена го погледна и видя, че очите му, разтърсващите дълбоки, черни очи, сякаш се опитваха да запомнят всичко у нея.

- Нямаш нужда от червило - каза той. - Повече ми харесваш без него.

Тя се усмихна срамежливо.

- Така ли?

- Да. - Погледът му се плъзна надолу по тялото й и отново се вдигна нагоре. - Това е прекрасно. Изглеждай] невероятно. Тази вечер ти си най-красивата жена в града и когато отидем в ресторанта, келнерите ще започнат да изпускат подносите си. Ала искаш ли да знаеш как те харесвам най-най-много?

Той замълча и Селена преглътна с усилие.

- Как? - прошепна тя.

- Най-много те харесвам такава, каквато си се родила. Мен ако питат, съвършенството не може да бъде подобрено нито от човек, нито от Бог. - Приведе се към нея и я целуна лекичко. -Просто си помислих, че би искала да знаеш какво става в главата на твоя мъж, докато те съзерцава.

По устните на Селена се разля усмивка, особено когато си даде сметка, че „Обичам те“ може да бъде изречено и без тези две думички.

- Видя ли? - промълви тя. - Нали ти казах, че това ще бъде най-прекрасната нощ в живота ми.

* * *

Настанил се до Мани в линейката, Рейдж нагъваше царевичен чипс и спореше с доктора.

- Не, изобщо не си падам по сметановия сос. Никакъв допълнителен аромат за мен.

- Не знаеш какво губиш. - Мани сигнализира, че се кани да отбие от магистралата. - Не мога да повярвам, че точно ти си толкова ограничен, когато става дума за една от най-важните храни.

- Именно това се опитвам да ти кажа. Защо да подобряваме един дар от Бога?