Щамът Андромеда

Станфордски университет

Пало Алто, Калиф.

10 юни 1965

До Президента на Съединените американски щати

Белия Дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Кълъмбия

Уважаеми господин президент,

Последните ни теоретични разработки показват, че мерките за стерилизация на връщащите се от Космоса апарати могат да се окажат недостатъчни, за да гарантират тяхната стерилност при навлизането им в земната атмосфера. Поради това има потенциална опасност да се внесат вредни организми в земната екологична структура. Според нас напълно задоволително стерилизиране на сондите и хората не може да се постигне никога. Изчисленията показват, че дори ако сондите бъдат стерилизирани в извънземното пространство, възможността за зараза пак остава едно на десет хиляди, а може и много повече. Изчисленията ни се основават върху данни за познатите ни форми на организиран живот, но може да има и други форми, много по-устойчиви на нашите мерки за стерилизация.

Ето защо настояваме за образуване на научен център, който да се занимава само с извънземните форми на живот в случай, че случайно попаднат на Земята. Целта на този център ще бъде — от една страна, да ограничи разпространението на такива форми на живот, и от друга — да организира лаборатория за изследването и анализа им с оглед предпазването на земните форми от тях.

Ние препоръчваме той да се построи в ненаселен район на САЩ, да бъде под земята, да притежава всякаква изолационна техника, да има ядрено устройство за саморазрушаване в случай на произшествие. Доколкото ни е известно, никоя форма на жива материя не може да издържи двата милиона градуса топлина, която съпровожда ядрения взрив.

С искрено уважение: Джеръми Стоун, Джон Блек, Самюел Холдън Терънс Лисът, Андрю Вайс

Отговорът на писмото дойде обнадеждаващо бързо. След двадесет и четири часа един от съветниците на президента позвъни на Стоун. На другия ден той отлетя за Вашингтон, за да се срещне с президента и членовете на Съвета за национална сигурност. Две седмици по-късно Стоун отиде в Хюстън, за да обсъди по-нататъшните планове с шефовете на НАСА.

Въпреки че Стоун трябваше да понася шеги от рода на „обеззаразител на буболечки“, повечето от учените възприеха проекта. След един месец свободният семинар на Стоун се превърна в официален комитет за изучаване на проблемите на заразата и мерките за предотвратяването й.

Този комитет беше включен в списъка на проекти за перспективни изследвания (СППИ) към Министерството на отбраната на САЩ и бе финансиран именно от Министерството на отбраната. По това време в СППИ бяха инвестирани големи суми за развитие на физиката и химията — йонно разпръскване, обратно дублиране, пи-мезонни субстрати, но напоследък се наблюдаваше нарастващ интерес към проблемите на биологията. Така например една от групите към СППИ се занимаваше с електронно сондиране на мозъчната дейност (евфемизъм за контрол на мозъчната дейност); друга изследваше биосинергизма — възможността за комбинации между човек и механизъм, вложен в тялото му. Имаше и една, която оценяваше резултатите от проекта „Озма“ — търсенето на извънземни форми на живот, осъществен през 1961–1964 година. Четвъртата група се занимаваше с проектирането на машина, която да изпълнява всички човешки функции и да може да се самовъзпроизвежда.