Щамът Андромеда

— На територията на първия етаж. Отляво са лабораториите. Отдясно няма нищо друго освен здрава скала.

Няколко души минаха по коридора. Всички бяха облечени в розови комбинезони: изглеждаха сериозни и заети.

— Къде са другите от нашата група?

— Ето тук — отговори Ливит и отвори врата с надпис „ЗАЛА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ №7“. Влязоха в стая с огромна дъбова маса. Стоун беше вече там. Стоеше изправен и бодър, като че ли току-що бе взел студен душ. До него Бъртън изглеждаше жалък и объркан. В погледа му се четеше умора и страх.

Поздравиха се и седнаха. Стоун бръкна в джоба си и извади два ключа. Единият беше сребърен, а другият — червен. Червеният беше закачен на верижка. Той го подаде на Хол.

— Сложете си го на врата — каза Стоун.

— Какво е това? — попита Хол.

— Страхувам се, че на Марк още не му е ясно за решаващия глас — намеси се Ливит.

— Аз мислех, че той вече е прочел това в самолета.

— Неговият екземпляр беше редактиран.

— Така ли? И вие не знаете нищо за решаващия глас? — обърна се Стоун към Хол.

— Нищо не знам — каза Хол намръщено и погледна ключа.

— И никой не ви е казал, че главната причина, поради която сте в нашата група, е, че сте ерген?

— Но какво общо има това с…

— Това, че всъщност вие сте този решаващ глас. Вие сте ключът към това дело, в буквалния смисъл на думата.

Стоун взе своя ключ и се отправи към ъгъла на стаята. Той натисна един скрит бутон. Дървената ламперия се плъзна и пред тях се откри блестящ метален пулт. Той постави ключа в ключалката и го завъртя. Светна зелена светлина на пулта и Стоун отстъпи назад. Ламперията се затвори.

— Под нивото на последния етаж на тази лаборатория се намира автоматично атомно самоунищожаващо се устройство — започна разказа си Стоун. — То се контролира оттук, от лабораторията. Аз току-що поставих своя ключ и завъртях на бойна готовност. Устройството е готово да избухне. Ключът ми не може да се извади. Докато вашият може да се постави и после пак да се извади. Детонаторът на бомбата се включва с три минути закъснение. Това е именно времето, през което вие можете да мислите и евентуално да го извадите.

Хол все още се мръщеше.

— Но защо именно аз?

— Защото сте ерген и трябваше да имаме в групата поне един ерген.

Стоун отвори една чанта и извади папка. Подаде я на Хол и му каза:

— Прочетете това.

Това беше пак папката на „Уайлдфайър“.

— Страница 255 — уточни Стоун.

Хол разлисти папката.

— Прочетете.