Момичетата загасиха лампите в паник-стаята. Тъй като Спенсър беше дошла с колата си, тя предложи да закара по домовете им онези, които бяха дошли с такси. Докато излизаха през вратата на паник-стаята, Спенсър впери поглед в изправения гръб на Ариа и се зачуди какви ли мисли се въртят в главата й. Чувстваше се някак… предадена. След всичко, което се беше случило, след като А. ги беше тормозил с толкова много неща, как можеше Ариа да си мълчи за картината? А сега Олаф, който и да беше той, беше изчезнал и може би дори беше мъртъв. Ариа беше права: те всичките можеха да попаднат в затвора заради това, че са знаели къде е скрита откраднатата картина и не са съобщили за това в полицията.
Това беше старият телефон на Спенсър, който все още беше свързан с безжичния интернет. Тя предпазливо погледна към екрана. Беше получила имейл в новосъздадената си поща. Подателят беше ФИЛАДЕЛФИЙСКИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ.
Тя погледна към приятелките си. Хана надничаше през прозореца. Ариа се взираше в нищото, изгубена в своя си свят. Емили гледаше в собствения си телефон с безизразно лице. Навела глава, Спенсър отвори писмото и прочете двете изречения.
Определено трябва да поговорим. Има доста неща, които трябва да научите.
Спенсър натисна бутона за отговор.
10.
Също както едно време
Когато Хана спря приуса на паркинга на рехабилитационната клиника по изгаряния „Уилям Атлантик“, небето се беше смрачило. Тя угаси двигателя и погледна към ниската, ултрамодерна сграда. Наистина ли смяташе да направи това? Част от нея искаше да се обади на Спенсър и да си изпроси друга мисия.
Старият й телефон изпиука, съобщавайки й за ново съобщение в училищната поща. Подател беше Чейси Бледсоу: ИЗБЕРЕТЕ ЧЕЙСИ ЗА МАЙСКА КРАЛИЦА!
Хана стисна телефона между дланите си; толкова й се искаше и тя да може да изпраща такива съобщения. Как иначе хората щяха да разберат колко невероятна кралица щеше да се получи от нея? Освен това тя беше дочула, че като част от темата „Звездна нощ“, короната на кралицата щеше да бъде още по-обсипана със скъпоценни камъни от обичайното.
„Звездна нощ“. Стомахът й се сви. Какво зловещо съвпадение — картината, която Ариа открадна, беше тазгодишната тема на абитуриентския бал; ако изобщо беше съвпадение. А. трябваше само да подскаже на ченгетата, че картината се намира в дрешника на Ариа, и е нея беше свършено. И макар че полицаите нямаше да знаят, че Спенсър и Емили са наясно с кражбата, те щяха да се сдобият с разпечатките от разговорите на Хана през онази нощ в Исландия. Тя също щеше да бъде съсипана. Кой знае, може би А. щеше да успее дори да я натопи за убийството на Олаф.
Какво всъщност намери Ариа в това момче? Брадата му беше неприятна. Шапката, която носеше, приличаше на извадена от контейнер за отпадъци. Но Ариа винаги си беше падала по подобни гръндж типове — Хана дори се изненада, когато тя тръгна с Ноъл. Никой от двамата не беше от типа хора, който харесваше другият — няколко момчета от отбора по лакрос дори се шегуваха, че Ноъл излиза с Ариа, защото баща й Байрън има достъп до качествена трева. Хана беше почти сигурна, че това не е истина, но ако Ноъл наистина имаше някакъв скрит мотив, за да тръгне с Ариа? Ами ако някой го беше накарал да го направи? Някой като… Али? Възможно ли беше Ноъл да е помощникът на Али?
Тази мисъл въобще не й харесваше, но беше напълно възможно Али да си има помощник. Възможно бе и Ноъл да е този помощник — и за това имаше доста причини. В началото на шести клас, която Истинската Али все още беше в града и Хана все още беше някогашната загубенячка, най-добрият й приятел беше Скот Чин. Скот още тогава си беше признал, че е гей, падаше си адски по Ноъл и ревнуваше от всичките му приятелки.
— Какво намира той в Алисън Дилорентис? — проплака той един ден, по време на обедната почивка, когато видя как Ноъл и Али нещо се кискат на специалната маса. — Тя има толкова грубо лице. Всичко останало в нея е красиво…
Хана завъртя очи.
— Тя няма грубо лице. — Алисън беше най-красивото момиче на света. Беше участвала като модел в пролетните и есенните шоута в мола „Кинг Джеймс“ и се носеше слух, че дори е била избрана от една голяма агенция в Ню Йорк.
— О, моля ти се, напротив. — Скот сбърчи веждите си, които, подозираше Хана, той редовно скубеше. — Чудя се дали Ноъл затваря очите си, когато се натиска с нея.
Хана остави на масата сандвича си с фъстъчено масло и мармалад.
— Смяташ ли, че наистина се натискат? — Целуването й се струваше толкова екзотично. Тя не можеше да повярва, че децата на нейната възраст наистина го правят.
— О, да — кимна Скот. — Видях ги в гората, зад игралната площадка.