Следотърсачът

– Спах – отвърна Риг. – Но се събудих рано. Няма съмнение, че следобед ще се върна да си подремна, ако нямате нищо против.

Пекарката го изгледа развеселена.

– Ако не спите в стаята си от страх, че някой ще ви се бърка, може би трябва да си лягате всеки път на различно място, а не да се връщате да спите зад печката.

Риг се изненада от прямотата º.

– В опасност ли съм?

– На сестра ми º се сторило, че си го мислите, а нищо чудно и да сте. Сестра ми е нощната пекарка, Елела. Аз съм Лолонга.

– Тогава нека ти кажа нещо, Лолонга. Снощи в стаята ми бе оставено нещо и затова не спах там. Нещо, предназначено да убива. И се боя, че ако някой влезе в тази стая днес и се тръшне на леглото, капанът, заложен за мен, може да сработи за невинен човек, който не заслужава да умре.

– А вие заслужавате ли да умрете?

– Ще ми се да мисля, че не, но има и хора, които мислят, че без мен светът ще е по-добро място.

– Тъй като не ми казахте какъв е бил капанът, макар да предполагам, че има връзка с леглото... приемам, че бихте искали да предупредя хората да не влизат в тази стая, без да се разчува, че предупреждението идва от вас.

– Да, бих искал, но не си струва да се лъже. Ако някой попита направо, някой, чието доверие искате да запазите, тогава на всяка цена му кажете, че съм ви предупредил аз. И без това скоро ще се разчуе. Но ако не питат, моля ви, не разпространявайте доброволно тези сведения.

– Икономката Бок става рано – рече Лолонга. – Въпреки че малоумните ми чираци без съмнение ще съсипят хляба за деня в мое отсъствие и ще замесят тестото или твърде сухо, или твърде клисаво, ще отида да я намеря и да º кажа, за да спасим живота на някоя глупава и недостойна камериерка.

– Дори и най-глупавата камериерка е достойна за спасение – отвърна Риг.

– Нима? – попита Лолонга. – Никога не съм предполагала, че някой от вас ще го мисли!

– Някой от... кои?

– От кралските особи. Богаташите. Образованите. Онези, на които прислужваме, и чиито са всичките пари, и славата, и властта. Вие.

– А, да, ето къде грешите, госпожо! Допреди няколко месеца аз бях един от вас. Не, още по-зле – аз бях скитащ трапер, когото хората като вас гледаха отвисоко и не пускаха в кухнята.

Лолонга се ухили.

– Усещах го това у тебе, момче – рече тя. – И точно затова не те изхвърлих от кухнята ми още щом влезе. Да знаеш, че майка ти не я пускам. Не и докато пека аз. Това разсейва хората ми и съсипва хлябовете, кейковете и сладкишите за деня.

– Госпожо, трябва да знам това – рече Риг. – Коя от вас двете със сестра ви е главната пекарка?

– И двете. Между нас тече нестихваща битка. Всяка нощ Елела замесва тестото и аз съм длъжна да пека такъв хляб, какъвто тя е решила, че ни е нужен. Обаче си оправих сметките с нея. Накарах я да вземе моя мързелив никаквец, сина ми Дългия, за чирак в нощната смяна. А това е наказание, което няма край.

– Аз харесвам Дългия – заяви Риг.

– И аз. Затова го сложих в нейната смяна, та да не ми се налага от сутрин до вечер да му крещя и да го ругая, че е тъпият мързелив син на тъпия си мързелив баща. Това може да навреди на обичта помежду ни.

И тя остави кухнята, за да изпълни заръката на Риг, а той мина през друга врата и се намери в трапезарията, която в момента стоеше празна. Масата беше разчистена. Сигурен беше, че скоро щяха да я наредят за закуска, но засега тук беше тихо и почти непрогледно тъмно. Единственото осветление бяха звездните лъчи, проникващи през прозорците – пръстенът грееше от другата страна на къщата.

Риг седна на един стол и проследи дирята, оставена от Лолонга из къщата. Видя как тя пресече следата на икономката, а после проследи нея... Бок?... как отива при прислужниците, несъмнено, за да им нареди да избягват стаята с капана. После прехвърли вниманието си върху майчината си стая и разбира се, Невидимата, Парам, се беше върнала там. Сега Риг се отдаде на удоволствието да разучи дирите в тази стая и видя, че Парам ходи там всяка вечер, а също и още някой, който винаги идваше и си тръгваше точно преди да влезе Парам. Риг проследи дирята му и видя, че тя водеше към една прислужница, която бе забелязал снощи. Всъщност я беше проследил как тръгва, за да си свърши работата – изнесе поднос с храна от кухнята и се отправи... нанякъде. Сега Риг вече знаеше къде. Сети се за подноса и разбра: ето с това се храни Парам. Един невидим трябва да се задържи на едно място и да стане видим, за да взаимодейства с материалния свят, достатъчно време, че да се храни, да яде, да се мие, да изпразва мехура и червата си. Това щяха да са миговете на най-голяма опасност. „Значи тя прави всичко това в майчината стая. Парам е под закрилата на майка ни“. „Тя живее с майка ви“. Значи за Парам майка ни е убежище, а не опасност.

Де да беше така и с мен! Но аз не мога да знам, не мога да бъда сигурен. Парам е жената наследница на Шатрата на светлината. Майка ни може да е нейна закрилница и мой смъртен враг. Игрите са твърде дълбоки и многопластови, че да ги проумея“.

* * *

Риг седна на масата за закуска заедно с Флакомо, майка си и още десетина гости и чести посетители.